— Нямаше ли признаци за някакви проблеми при първия разговор с тях?
— Наистина никакви, Алекс. Бащата в това семейство говори от името на всички. Тя седеше и хлипаше. Направих всичко възможно да я успокоя. Той зададе много и все претенциозни въпроси, както вече ти казах, опитваше се да ме впечатли, но общо срещата мина в много приятелски дух. Те приличаха на интелигентни хора, не на измет.
Раул поклати глава разстроен.
— Отидох там веднага след обаждането на Валкроа, говорих им, като си мислех, че това е само моментна слабост. Нали знаеш, понякога родителите да чуят нещо за лечението и си въобразяват, че ще тормозим детето им. Започват да търсят „нещо по-простичко“ — например костилка от кайсия. Ако лекарят има достатъчно време да обясни значението на хемолечението, обикновено възвръща доверието им. Но не и на Суоуп. Те вече бяха взели своето решение. Използвах черна дъска. Начертах им графиката на оцеляването. Осемдесетте и един процента, които ти споменах, са валидни само в случаите, когато туморът е локализиран. Ако вече има метастази, числото пада на четиридесет и шест. Въобще не се впечатлиха, когато им съобщих, че основният фактор е скоростта на лечението. Използвах чар, придумвах ги, молих, крещях. Те въобще не спориха. Просто отказаха. Поискаха да си го заведат у дома.
Той разчлени поредното рулце на малки късчета и ги нареди в полукръг върху дъното на чинията.
— Ще си поръчам яйца — обяви безапелационно.
Повика сервитьорката отново. Тя прие поръчката и ме погледна зад гърба му, сякаш казваше: „Свикнала съм с това“.
— Имаш ли някаква теория какво ги е довело до този обрат?
— Имам две. Първата е, че Оджи Валкроа е оцапал работата. Втората — онези проклети „Тачърс“ са отровили мозъка на родителите.
— Кой?
— Тачърс. Така ги наричам. Те са от някаква смахната секта, чиято главна квартира е близо до дома на Суоуп. Обожават гуруто, наречен Благородния Матей. Себе си наричат „Тач“4. Това ми каза социалният работник.
Гласът на Раул бе изпълнен с презрение.
— Дева Марийо, Алекс, Калифорния се превърна в свещена обител за психари, отхвърлени от света.
— Те холистици ли са?
— Социалният работник каза, че са. Голяма изненада, нали? Повече приличат на тъпанари. Да лекуват болест с моркови, трици и миризливи треви, хвърлени през рамо в полунощ. Това е върхът! Във века на научните постижения — доброволна културна регресия!
— Какво всъщност правят хората от „Тач“?
— Нищо, мога да го докажа. Всичко си вървеше гладко, съгласието бе подписано и тогава двама от тях — мъж и жена, посетили родителите и ето ти беда!
Препълнена чиния с бъркани яйца, подкрепена с купичка жълт сос кацна на масата. Сетих се, че той харесва холандската кухня. Изсипа наведнъж соса върху яйцата и ловко раздели с вилицата ястието на три. Средното парче бе погълнато веднага, последва го дясното, а накрая и лявото изчезна. И отново ритуалът с избърсване на устните и пак махане на трошици от мустаците.
— А каква е ролята на твоето приятелче в цялата тази работа?
— Валкроа ли? Сигурно доста голяма. Нека ти разкажа за този хубавец. На книга изглеждаше прекрасно — доктор на медицинските науки от „Макгил“. Френски канадец е. По линията на международните връзки се заселил в Майо. Една година изследователска работа в Мичиган. Наближава четирийсетте. По-възрастен е от повечето стажанти, затова реших, че е помъдрял. Ха! Когато го интервюирах, всъщност разговарях с добре образован, интелигентен мъж. След шест месеца обаче, се оказа, че той си е само едно възрастно „дете на цветята“5.