Увлякъл се беше от промените в тялото й. Записвал ги беше в дневника с ботанически термини. Докато наблюдавал развитието на момичето, в останките от клетия му мозък се зародил чудовищен план. Част от него все още била организирана и дисциплинирана, а умът му — аналитичен, като на д-р Менгеле21. Възприел прелъстяването като усъвършенстване на научен опит.
Първата стъпка била в дехуманизирането на жертвата. С цел да оправдае насилието, той я декласифицирал в съзнанието си — момичето повече не било негова дъщеря, дори личност, а просто разновидност на нов екзотичен вид същества. „Аннона Зингибър“. Рижавата аннона. Пестик, който трябвало да бъде опрашен. После се появило ликуващото извращение на самото престъпление: ежедневните разходки из гората зад оранжерията не били кръвосмешение, а само нов интригуващ проект. Последното изследване на кръстоската между същества от един и същи род.
Всеки ден очаквал с нетърпение нейното завръщане от училище, за да я хване за ръка и заведе в тъмното. След това постилането на килима върху земята, осеяна с борови иглички и обичайното отхвърляне на протестите й. Половин година на ежедневни репетиции — интензивен семинар по фелацио и накрая влизане в младото тяло — разпръскване на семената в земята.
Вечерите си посветил на записване на всички данни. Качвал се на тавана и споделял в дневника си всичко, без да спестява и най-незначителната подробност. Точно като всеки друг изследовател.
Според тетрадките му, той държал жена си в течение на напредъка на експериментите. Отначало тя се опитала да протестира, после започнала мълчаливо да се съгласява. Следвала заповедите.
Забременяването на момичето не било случайност. Напротив — такава била крайната цел на Суоуп, дозирана и пресметната. Той бил търпелив и методичен. Изчакал да порасне още малко — да стане на четиринайсет — и да я оплоди, така че здравето на ембриона да се оптимизира. Стриктно отбелязвал менструалния й цикъл, за да се ориентира за овулацията. Въздържал се от сношение няколко дни, за да увеличи количеството на спермата.
Станало от първия опит. Ликувал, когато мензисът на момичето спрял. С възторг наблюдавал закръглянето на корема й. Бил сътворен „новият култивар“.
Разказах й всичко, което знаех, като подбирах думите си и говорех нежно, надявайки се, че ще успея да стигна до сърцето й. Слушаше с безизразно лице, гълташе алкохол, докато клепките й се затвориха.
— Той те е превърнал в жертва, Нона. Използвал те е, а после те е обезличил, когато всичко е свършило.
Главата й мръдна една забележимо.
— Сигурно си била толкова изплашена — да носиш дете в утробата си, когато самата ти все още си била в детска възраст. И си била изпратена далече, за да не разбере никой.
— Там бе пълно с лесбийки — промърмори тя, като заваляше думите.
— В Мадронас ли беше?
Отново отпи.
— По дяволите. Лас Дяволските Мадронас. Дом за Лоши Малки Гадни Момиченца. В гадното Мексико.
Главата й се отпусна на гърдите. Протегна се пак за бутилката.
— Огромни Дебели Всезнаещи Лесбийки управляваха дома. Крещяха на техния си идиотски език. Бодяха ни и ни удряха. Казваха, че сме боклук. Гаднярки.
Маймън много ясно си бе спомнил сутринта, когато бе заминала. Той бе описал очакването й заедно с куфара по средата на пътя. Изплашено до смърт малко момиченце и всичкото нещастие на света, стоварено върху плещите му. Все едно че е изпратено в изгнание, за да изкупи всички хорски грехове.
Върнала се променена, както той бе забелязал. По-тиха и кротка. Сърдита.
Сега проговори меко, пиянски.
— Толкова ме боля, докато изкарвах навън това момченце. Скимтях, а те ми запушваха устата. Мислех, че ще се разкъсам на части. Когато всичко свърши, дори не ми дадоха да го подържа. Отнеха ми го. Уж беше моето бебе, а ми го откраднаха! Насилих се да седна, за да мога поне да го видя. Това почти ме уби. Той имаше червена коса, точно като моята.
Тя разстроено тръсна глава.
— Мислех, че ще се грижа за него като се върна у дома. Каза ми, че съм едно нищо. Просто една туба с кръв. Ей така, идиотска кръвна банка. Меко казано, кучка. Че не ставам за нищо друго, освен за чукане. Каза ми, че аз не съм истинската майка. Просто си бях една кучка. Напълно износена и натъпкана в кошчето за боклук. Време било да дам път на възрастните.
21
Д-р Менгеле — известен с жестокостите си немски хирург, правил чудовищни опити с хора в концентрационните лагери по време на Втората световна война. — Б.пр.