На 29-ти март 1461 г. — Цветница — насред бушуваща снежна буря, бойните редици при Тоутън се сблъскали. Онова, което последвало, със сигурност било най-кървавата битка на английска земя. Изчисленията на историците стигат до евентуални двайсет и осем хиляди жертви, както са описани от Джордж Невил, епископ и канцлер, в писмо, написано само девет дни след битката. Това е с около осем хиляди повече от жертвите в първия ден на битката при Сома през 1916 г. Струва си да отбележим, че по време на Първата световна война съществуват модерни оръжия, като например тежката картечница. При Тоутън всеки, загубил живота си, бил покосен или от стрела, или боздуган, или посечен с меч, секира или бойна брадва. Реката текла червена в продължение на три дни след това.
Съобщенията за числеността на участващите в боевете варират в широки граници — от най-вероятните шейсетина хиляди до стотици хиляди. Убитите били около един процент от население, възлизащо на само три милиона. Като въздействие върху обществото това би се равнявало на битка с шест до седемстотин хиляди убити днес. В цялата панорама на английската, а по-късно и на британската история, Тоутън изпъква сериозно.
Името на Тоутън идва от близкото село. Старинният път за Лондон минавал през него и то е по-известно от Сакстън, макар че битката се провела по средата между двете, в местност, позната под името „Кървавата ливада“. Препоръчвам да я посетите. Мрачно място е. Стръмните брегове на Кок Бек сами по себе си са достатъчно страшни. Насред снега, за мъже в доспехи, те биха били непреодолимо препятствие за силите на Ланкастър, които се мъчили да отстъпят. Тоутън се е превърнало в нарицателно име за тази ужасяваща касапница, макар в миналото да се е наричал още Йоркско поле, Шербърн-ин-Елмет (градче на юг), Кокбридж и Цветнишко поле.
Забележете оръжията: секири, бойни брадви и мечове. Фразата „двуостър меч“ изобщо не била използвана през XV век. Тя се появила доста по-късно, за да разграничи средновековния меч от този, използван при дуелите през XVIII и XIX век. При положение че индивидуално изработеното оръжие играело толкова ключова роля в екипировката на рицаря, съществували почти толкова описателни имена, колкото и остриета.
Едно от често използваните средновековни ударно-сечащи оръжия бил фалшионът, едноостър нож, много подобен на днешното мачете заради това, че има широко острие и е много тежък. Необученото работно население, призовавано от Наборната комисия, се справяло по-добре с подобно надеждно и солидно оръжие.
Бойната секира и бойната брадва са в много аспекти подобни, макар че основното острие на секирата обикновено имала единствен остър връх, с който да пронизва бронята, а брадвата използвала острие под формата на полумесец и нерядко чук от другата страна. И двете оръжия често имали шипове, подобно на байонета, и си приличат по това, че представлявали три до пет паунда желязо, прикрепени към дръжката на брадва или на по-дълга дръжка като на пика. С добре балансирано тегло, те сигурно са били опустошителни в ръцете на необучените фермери и граждани — хора, които обаче били добре запознати с всякакви сечащи инструменти. Секирата се използвала повече от брадвата в Англия, макар че и двете се озовали в ръцете на противниковите армии при Тоутън. Някои от травмите по раздробените и изпочупени черепи, открити в погребалните ями в този район, могат да са получени единствено от множество яростни удари, шест до десет на брой — нанесени с брадва например върху отдавна мъртво тяло. Дивашката ярост тук напомня за прободни рани, нанесени с обезумяло настървение. Очевидно насилственото убийство е трудно да се спре, щом веднъж е започнало.
Надявам се, че съм описал правилно основните събития при Тоутън. Схватката на лорд Фокънбърг с линиите на Ланкастър е добър пример за това как един добър командир трябва да реагира на фактори като промяна в метеорологичната обстановка или терена. Под командването на Фокънбърг стрелците пуснали хиляди стрели и после веднага се оттеглили извън обхват. При тежък снеговалеж и почти нулева видимост редиците на Ланкастър отвърнали сляпо и само похабили ценни стрели. А отсреща с удоволствие ги събирали и… им ги изпращали обратно. Силите на Ланкастър претърпели брутални загуби дори само в тази схватка — със сигурност хиляди мъже. Така били подтикнати да атакуват и двете армии се сблъскали.
Фокънбърг използвал както вятъра, така и лошата видимост, за да ликвидира позициите на врага още преди основните сили да се срещнат. Името му е почти непознато в сравнение с това на племенника му Уорик, но няма да излъжем, ако кажем, че той вероятно е бил по-добрият стратег от двамата. Преживял е само няколко години след Тоутън, макар че аз го задържах жив малко по-дълго, за да може да влезе във Втора част и да съветва Уорик, но също и защото го харесвам.