Освен седемте високопоставени брака, от щедрата ръка на крал Едуард към семейството на съпругата му потекли най-разнообразни титли. Брат ѝ Антъни Удвил се оженил за дъщерята на барон Скейлс, онзи, който залял с гръцки огън лондонските тълпи. По този начин Антъни Удвил наследил титлата. По време на управлението на Едуард той също станал рицар на Жартиерата, лорд на остров Уайт, лейтенант на Кале и капитан на кралската армада, ако трябва да споменем само някои от тях. Бащата на Елизабет Удвил станал кралски ковчежник и граф Ривърс.
Крал Едуард бил мъж на големите жестове и невероятна щедрост. Той направил Джон Невил граф на Нортъмбърланд, но като част от процесите на подкастряне на Невиловата лоза простил на младия Хенри Пърси, затворен в Тауър, и го върнал в семейните му владения. Идеята, че Хенри Пърси може да е прекарал част от междинното време с Уорик, си е моя измислица. Но Ричард Глостър, по-късно крал Ричард III, наистина изживял няколко от младежите си години в замъка Мидълхам и очевидно бил щастлив там.
Интересно е да отбележим, че отнемането на Големия печат от архиепископ Джордж Невил станало както го описвам, като кралят, придружен от въоръжени мъже, отишъл до един хан на Чаринг Крос, за да го поиска. Малко вероятно е крал Едуард да е очаквал въоръжен отпор, но това показва колко дълбоко било проникнало влиянието на жена му, за да го обърне срещу рода Невил. Името Чаринг Крос може да е изопачено произнасяне на „Chere Reine“ (скъпа кралица) и „Cross“ (кръст), по името на възпоменателните кръстове, които Едуард I издигнал след смъртта на любимата му Еленор. Или пък тази история може да е била смесена с англосаксонската дума „Cierring“, която означава завой на път или река. Наистина, историята не е нищо друго освен колекция от отделни фрагменти — и понякога смесване на факти и измислици.
Вярно е също, че Едуард изпратил Уорик във Франция, а междувременно, докато него го нямало, сключил сделка за търговия и военна помощ с Бургундия, по това време автономно херцогство. Няма как да узнаем дали Едуард някога би приел крал Луи XI за съюзник. От самото начало англичаните сякаш фаворизирали херцозите на Бургундия и Бретан — всъщност всеки друг, който би се опълчил на френския двор. Това са предположения, но Едуард имал успехи на бойното поле в Уелс и Тоутън. Съвсем не е изключено този войнствен крал на Англия да е мечтал за един нов Аженкур, който ще му възвърне наскоро загубените земи.
Една бургундска делегация дошла в Англия и получила много похвали и ласкателства. Антъни Удвил се бил в известна двудневна демонстрация на сила с техния шампион, мъж с невероятното прозвище Копелето на Бургундия. А в Париж Уорик бил повторно унизен — и което е дори по-важно, крал Луи бил поставен публично в негативна светлина. Френският крал, който си бил спечелил името Универсалния паяк, трябвало да обмисли проблема с Едуард и как да го реши.
Вярно е, че Маргарет Анжуйска прекарала известно време в Париж някъде в този период. Не се знае дали на този етап двамата с Уорик са имали контакт.
За Уорик годините, в които Едуард бил женен за Елизабет Удвил, довели до серия от лични и публични унижения. Последната капка била, когато крал Едуард забранил на Джордж, херцог на Кларънс, да се ожени за Изабел Невил. От гледна точка на Уорик той бил идеална партия — повишение в статут, което да се добави към невероятното богатство, което дъщеря му щяла да наследи. За крал Едуард обаче това бил съюз, който би могъл да произведе синове, а това заплашвало неговите наследници. Родът Йорк се издигнал до управлението на страната над друга, по-стара линия на потекло; не било възможно да остави Джордж, херцог на Кларънс, да създаде още една кралска кръвна линия, която да е по-богата от неговата собствена.
Освен това логично е да се предположи, че Елизабет би предпочела да намери някой Удвил за Изабел Невил, може би някой от синовете ѝ. Разликата във възрастта очевидно не представлявала проблем, а да остави такава сладка хапка като богатството на Уорик да попадне в чужди ръце, никога не би се случило със съгласието на Елизабет. Единственият останал начин за Уорик, Кларънс и Изабел бил да не се подчинят на крал Едуард. Те отпътували за Кале и дъщерята на Уорик се омъжила за Кларънс през 1469 г. против желанието и заповедите на Едуард.