Гейдж вдигна бирата с една ръка, високо, сякаш държеше меч. После я сниши и отпи дълга, голяма глътка от кутията.
Не можа да прикрие гримасата, която се появи на лицето му, сякаш бе погълнал нещо странно или неприятно. Бузите му се зачервиха, когато колебливо въздъхна.
— Още е топла, но… — Покашля се веднъж. — Не е лоша. Сега ти.
Подаде кутията на Фокс. Той сви рамене и повтори движенията на Гейдж. Всички знаеха, че щом има нещо, което е проява на дързост, Фокс е готов да го прегърне.
— Пфу! Има вкус на пикня.
— Да не би напоследък да си пил пикня?
Фокс изсумтя срещу Гейдж и подаде бирата на Кал.
— Твой ред е.
Кал огледа кутията. Глътка бира нямаше да го убие, нали? Затова си пое дъх и отпи.
Стомахът му се преобърна и очите му се насълзиха. Върна кутията на Гейдж.
— Наистина е като пикня.
— Предполагам, че хората не я пият заради вкуса й, а заради начина, по който ги кара да се чувстват.
Гейдж отпи нова глътка, явно любопитен да узнае как ще се почувства.
Седнаха с кръстосани крака и свити колене в средата на черния кръг и продължиха да си подават кутията.
Стомахът на Кал отново закъркори, но не усети гадене, не точно. И главата му се замая, но бе някак приятно и забавно. А пикочният му мехур щеше да се пръсне. Когато стана, целият свят се преобърна и го накара да избухне в неудържим смях, докато залиташе към едно дърво.
Разтвори ципа си, прицели се в дървото, но то сякаш продължаваше да се движи.
Фокс се мъчеше да запали цигара, когато Кал се дотътри обратно. Подаваха си я един на друг, но изведнъж почти десетгодишният стомах на Кал се разбунтува. Пълзейки, той се отдалечи да повърне всичко и когато се върна, просто се изтегна по гръб и опита да прогони световъртежа.
Чувстваше се, сякаш отново плува в езерото и нещо бавно го повлича към дъното.
Когато изплува, вече се здрачаваше.
Надигна се, надявайки се да не повърне отново. Усещаше празнота в стомаха и главата, но вече не му се повдигаше. Видя Фокс да спи свит на кълбо до камъка. Допълзя на четири крака до термоса и докато прогонваше гаденето и бирата от гърлото си, бе благодарен на майка си както никога за лимонадата.
Вече по-добре, потърка очи с пръсти зад очилата си и забеляза Гейдж да седи загледан в струпаните и все още незапалени съчки.
— Добро утро, бебчо.
С усмивка, Кал закрачи към него.
— Не зная как да запалим това нещо. Мисля, че е време, но ми трябва помощта на бойскаут.
Кал взе кибрита от Гейдж и подпали сухите листа, които бе пъхнал на няколко места под съчките.
— Трябва да стане. Почти няма вятър и върху пръстта няма нищо, което може да пламне. Ще го поддържаме, а утре ще се постараем да го угасим, преди да тръгнем.
— Браво на Смоуки Мечока1. Добре ли си?
— Да. Мисля, че изповръщах всичко.
— Не биваше да нося бира.
Кал сви рамене и погледна към Фокс.
— Добре сме и вече няма да се питаме какъв е вкусът й. Знаем, че е като пикня.
Гейдж се засмя.
— Не ме накара да стана зъл. — После взе пръчка и започна да разпалва малките пламъчета. — Исках да разбера как ще ми подейства и реших да пробвам с теб и Фокс. Вие сте най-добрите ми приятели и ми хрумна да опитам с вас, за да видя дали ще стана зъл.
— Как се почувства?
— Заболя ме главата. Все още ме боли малко. Не можах да повърна като теб, но ми се гадеше. Взех една кока-кола и я изпих. Тогава се опомних. Защо той се налива така, щом е толкова гадно, по дяволите?
— Не зная.
Гейдж отпусна глава на коленете си.
— Снощи плачеше, когато се нахвърли върху мен. През цялото време пелтечеше и плачеше, докато ме налагаше с колана. Защо на някои хора им харесва да се чувстват така?
Внимавайки да не докосне резките по гърба му, Кал обви ръка около раменете му. Искаше му се да знае какво да каже.
— Веднага щом стана пълнолетен, ще се махна от него. Може би ще постъпя в армията или ще си намеря работа като пожарникар или пък на нефтена платформа.
Очите на Гейдж блестяха, когато вдигна глава, и Кал отмести поглед, защото знаеше, че блясъкът е от сълзи.
— Можеш да ни погостуваш винаги когато искаш.
— А като се върна, ще ми се струва още по-ужасно. Но след няколко часа ставам на десет. А след няколко години ще бъда колкото него на ръст. Дори по-едър. Вече няма да може да ме удря. Няма да му го позволявам. Мамка му. — Гейдж потърка лицето си. — Да събудим Фокс. Никой няма да спи тази нощ.
1
Мечето от емблемата на американската горска служба, предупреждаваща за опасността от пожари. — Б.пр.