— Продължаваш напред — тихо каза Фокс, — ден след ден вършиш работата си, живееш живота си. Ядеш пица, чешеш се по задника и сваляш някоя мадама, ако имаш късмет. Но знаеш ли, непрекъснато заравяш глава в пясъка само за да вървиш напред и отказваш да мислиш, че всичко ще се повтори отново. Че някои от хората, които срещаш всеки ден, може би няма да доживеят до следващия път. Може би и ние не ще го доживеем. Какво от това, по дяволите. — Той докосна чашата на Кал със своята. — Имаме настоящето, плюс още пет месеца да намерим решение.
— Мога да опитам да се върна назад.
— Не и без Гейдж. Не трябва да рискуваме, ако не сме заедно. Не си струва, Кал. Друг път получаваше само откъслечни видения и здравата се измъчваше.
— Вече съм по-зрял и по-мъдър. И си мисля, че щом ни се явява сега в сънища и имайки предвид случилото се с Куин, то излъчва енергия. Възможно е сега да получава повече, отколкото друг път.
— Не и без Гейдж. Това е… Хм! — каза той, когато вниманието му бе привлечено от нещо зад рамото на приятеля му. — Нещо свежо.
Кал погледна назад и видя Куин да стои с разкопчано палто и с насмешка на лицето, гледайки как Майърс пристъпва на пръсти с грацията на хипопотам и търкаля късметлийската си червена топка.
— Това е Куин.
— Да, познах я. И аз съм чел книгите й. По-секси е, отколкото на снимката, а там беше доста секси.
— Аз я видях първи.
Фокс изсумтя и заядливо се захили срещу него.
— Приятел, важното не е кой я е забелязал пръв, а кого ще забележи тя. Ако вкарам в действие целия си чар, ти ще станеш невидим за нея.
— Силата на твоя чар не би запалила и четиридесетватова крушка.
Кал стана от стола си, когато Куин тръгна към него.
— Значи заради това получих отказ днес. Пица, бира и боулинг.
— Обичайно съчетание за Хокинс Холоу. А и тази вечер съм дежурен управител. Куин, това е Фокс О’Дел.
— Втората част от триадата. — Тя стисна ръката на Фокс. — Сега съм двойно по-доволна, че реших да посетя най-нашумялото заведение в града. Нещо против да седна при вас?
— Не, разбира се. Ще пиеш ли бира? — попита Фокс.
— Може, но… от диетичната.
Кал застана зад бара.
— Аз ще се погрижа. Нещо за хапване? Пица?
— О! — Куин погледна пицата върху плота и изведнъж очите й блеснаха. — Хм, предполагам, че нямате блатове от пълнозърнесто брашно и нискомаслена моцарела.
— Мания за здравословен живот? — попита Фокс.
— Точно обратното. — Куин прехапа долната си устна. — Правя пълна промяна в живота си. По дяволите, изглежда адски апетитно. Какво ще кажеш да си поделим един резен?
Фокс прокара ръка над чинията.
— Няма проблем.
Кал извади нож за пица и разряза парчето.
— Обичам сладкиши и мазни храни, колкото майка обича детето си — каза Куин на Фокс. — Опитвам се да се храня по-разумно.
— Родителите ми са вегетарианци — каза Фокс, когато двамата набодоха по хапка от резените си. — Израснал съм със соево мляко и салати от глухарчета.
— Господи, каква мъка!
— Затова хапваше у дома и при всяка възможност харчеше всичките си пари за „Литъл Дебис“ и „Слим Джимс“.
— „Литъл Дебис“ е храна за боговете. — Тя се усмихна на Кал, когато той сложи бирата й на плота. — Градът ви ми харесва. Разходих се по главната улица. Но намръзнах и бързо се върнах в уютния хотел „Холоу“, за да поседя на перваза и погледам света навън.
— Прекрасен свят — каза Кал. — Малко муден по това време на годината.
— Аха — съгласи се тя, дъвчейки малко парче от тънкия си резен пица. Затвори очи с въздишка. — Вкусна е. Надявах се да не е, щом е от барчето в боулинг зала.
— Стараем се. В „Джинос“ отсреща са по-добри и има по-богат избор.
Куин отвори очи и го видя да й се усмихва.
— Не биваше да казваш това на жена, решила да промени начина си на живот.
Кал се облегна на бара, усмихна й се по-отблизо и я накара да загуби нишката на мисълта си. Имаше най-чувствените закачливо повдигнати устни, които всяка жена би пожелала да вкуси.
Преди да проговори, някой го повика и спокойните сиви очи отместиха поглед от нейните към другия край на залата.
— Връщам се веднага.
— Е… — Господи, пулсът й буквално препускаше. — Най-сетне насаме — каза тя на Фокс. — Значи ти, Кал и отсъстващия Гейдж Търнър сте приятели от деца.
— Всъщност, от бебета. Буквално още в утробата. Майките на Кал и Гейдж се запознали с моята, когато водела курс по Ламаз3. Срещнали се месец след събитието и тогава станало ясно, че сме родени в един и същи ден, и в един и същи час.