Очите му светеха, призрачно червени, а зъбите му бяха оголени в злобна гримаса.
Кал чу гласа в съзнанието си, докато лед сковаваше корема му.
„Не е истинско, каза си той. Все още не. Само проекция, като в сън.“ Но дори в сънищата то можеше да ранява и да причинява болка.
— Върви си обратно, откъдето си дошло, копеле — заговори Кал ясно и спокойно, доколкото позволяваха обтегнатите му нерви. — Все още не е настъпило твоето време.
Когато настъпи, ще погълна и теб, и всички вас, всичко, което ви е скъпо.
Устните не помръдваха, докато изричаше думите, стояха застинали в зловеща усмивка.
— Ще видим кой ще бъде ухапаният този път.
Кал пристъпи още крачка напред.
Изригна огън. Заструи нагоре от плочките на широкия тротоар и по улицата се разнесе дим и стена от яркочервени пламъци. Преди да осъзнае, че няма топлина и нищо не изгаря, Кал политна назад с вдигнати ръце.
Смехът отекна в главата му, неудържим като пламъците. После и двете внезапно изчезнаха.
Улицата бе тиха, по плочките и сградите не се виждаше следа. „Номерата му нямат край“, напомни си Кал.
Събра смелост да пристъпи напред, през мястото, където бе горял илюзорният огън. Долови силна задушлива миризма, която се надигна и изчезна като парата от собствения му дъх. Мигновено я разпозна.
Сяра.
Горе, в стаята, която я караше да се чувства блажено щастлива заради огромното легло с пухкав бял юрган, Куин седна на красивото бюро с извити крака и лакиран плот, за да нахвърли на лаптопа си бележки за деня, информация и впечатления.
Харесваха й свежите цветя и малката синя купа с красиво подредени пресни плодове. В банята имаше дълбока вана с лъскави крака и снежнобяла мивка. Намери големи меки хавлии, два сапуна и много стилни малки шишенца с шампоан, крем за тяло и гел за вана.
Вместо скучните плакати серийно производство по стените висяха оригинални картини и снимки, за които на бюрото бе оставена дискретна реклама, в която се казваше, че са на местни художници, чиито творби могат да бъдат открити в магазин на главната улица.
Стаята бе пълна с неща, създаващи усещане за домашен уют, и осигуряваше високоскоростен интернет достъп. Куин си набеляза да резервира същата стая за новите си посещения, планирани през април и после през юни.
Бе постигнала доста през първия си ден, в който освен това бе и пътувала. Беше се запознала с двама от тримата ключови играчи и имаше уговорка за поход до Свещения камък. Вече усещаше атмосферата на града, поне донякъде. И вярваше, че е имала лично преживяване с проявление на неидентифицираната (все още) сила.
Имаше и голия скелет на статия за боулинга, която би свършила работа на приятелите й от списание „Аномалии“.
Не бе зле, особено ако се добавеше, че за вечеря хапна здравословна салата с пиле на грил в столовата на хотела, след като устоя на изкушението да погълне с наслада цяла пица и се задоволи с половин резен. И отбеляза страйк.
За свое лично съжаление, помисли си тя, докато изключваше компютъра, за да се приготви за лягане, устоя и на сексапила на Кейлъб Хокинс, а жадуваше за целувка.
Нима това не говореше за нейния изключителен професионализъм и себеотрицание?
Щом се преоблече по памучната тениска и клин, които й служеха за пижама, прояви достатъчно воля да се позанимава петнадесет минути с пилатес5 (е, добре, десет) и петнадесет с йога, преди да се пъхне под неустоимия юрган сред малка планина от пухени възглавнички.
После взе книгата от нощното шкафче и се вглъби в нея, докато очите й започнаха да се затварят.
Малко след полунощ отбеляза страницата в романа, угаси лампата и се сгуши в уютното си гнездо.
Както обикновено, моментално заспа.
Осъзнаваше, че сънува. Винаги бе приятно да се потопи в многоликия карнавален свят на съновиденията. За нея това бе като да изживее щуро приключение. Затова, когато се озова на криволичеща пътека през гъста гора, където лунната светлина обсипваше листата със сребрист блясък, а по земята пропълзяваха ивици мъгла, част от съзнанието й си каза: „Господи! Ето ни най-сетне тук“.
Стори й се, че чува напев, подобен на отчаян дрезгав шепот, но думите бяха неразличими.
Тя пристъпваше през езерата от мъгла, а въздухът приличаше на коприна. Напевът не стихваше и я привличаше. Една-единствена дума сякаш излетя от лунната нощ: Bestia.