Чуваше я отново и отново, докато следваше криволичещата пътека през копринения въздух и посребрените дървета. Изпита сексуална тръпка, горещ и неудържим порив, който се надигна в корема й към онова или онзи, чийто зов огласяше нощта.
Два пъти, а после и трети, въздухът сякаш прошепна: Beatus. Този шепот затопли кожата й. Тя ускори крачките си.
От озарения от луната гъсталак излетя черна сова и черните й криле раздвижиха спокойния въздух като мразовита хала, която я накара да затрепери. Дори в съня си изпита страх.
Докато леденият вятър свистеше, видя златист елен, проснат на пътеката. Кръвта от прерязаното му гърло се стичаше по земята и по нея проблясваха черни локви.
Сърцето й се сви от жалост. „Толкова младо създание, толкова невинно“, помисли си тя, приближавайки се плахо. Кой бе способен да стори това?
За миг мъртвите, изцъклени очи на елена се проясниха и добиха златист блясък като задницата му. Погледна я с такава тъга и такава мъдрост, че в гърлото й се надигнаха сълзи.
В този миг прозвуча глас, не в мразовития въздух, а в съзнанието й. Единствената дума бе: devoveo.
Дърветата бяха голи, със сковани от скреж стволове и клони, а сребристата светлина стана сива. Пътеката или самата тя се бе обърнала сега с лице към малко езеро. Водата бе мастиленочерна, сякаш дълбините й поглъщаха всяка светлина от небето и я задушаваха.
До езерото стоеше млада жена с дълга кафява рокля. Косите й бяха подстригани късо и тук-там стърчаха кичури. Бе наведена над брега и пълнеше джобовете на кафявата си рокля с камъни.
— Хей! — извика Куин. — Какво правиш?
Момичето продължи безмълвно да събира камъни. Като се приближи, Куин видя, че очите й са пълни със сълзи и лудост.
Глупости. Ти не искаш това. Не искаш да свършиш като Вирджиния Улф6. Само почакай. Кажи ми нещо.
Момичето извърна глава и в един ужасяващ миг Куин видя своето лице.
Той не знае всичко — каза лудата. — Не те познаваше.
Призрачната жена тръсна ръце и хилавото й тяло, натежало от камъните залитна, и отново, и отново, докато се сля с черната водна повърхност. Езерото я погълна като жадна уста.
Куин скочи. Какво друго можеше да стори. Тялото й се подготви за шока от студената вода, която изпълни дробовете й.
Последва светкавица и тътен, може би гръм, а може би нещо живо и ненаситно. Стоеше на колене върху черен кръг, в средата на който от земята се издигаше камък, подобен на жертвеник. Около нея пълзяха пламъци, издигаха се високо и преминаваха през нея, но тя не усещаше топлината им.
Сред пламъците видя два силуета, бял и черен, вкопчени един в друг като яростни животни. С ужасяващ грохот земята се разтвори и подобно ненаситна паст погълна всичко.
От гърлото й се изтръгна писък, когато бездната зейна още, за да погълне и нея. Драскайки с нокти се довлече до камъка и с мъка успя да обвие ръце около него.
Той се разпадна на три еднакви части и я тласна назад, към жадната паст.
Събуди се, сгушена в пухкавото легло и увити около краката чаршафи, докато се мъчеше да сграбчи едната от таблите, сякаш от това зависеше животът й.
Дъхът й бе като астматична кашлица, а сърцето й биеше толкова бързо и силно, че й се зави свят.
„Сън, просто сън“, напомни си тя, но не успя да се самоубеди — все още не напълно — че няма нужда да се притиска към таблата.
Вкопчена в нея, потърка буза в дървото и остана със затворени очи, докато треперенето постепенно отшумя.
— Страхотен поход — промърмори тя.
Свещения камък. Там се бе озовала в края на съня си, сигурна беше. Позна го от снимките, които бе виждала. Нищо чудно, че имаше кошмарни сънища за него и за гората. И езерото… Не беше ли попаднала на нещо при проучванията си, свързано с жена, която се удавила в езерото? Бе наречено на нея. Хестърс Понд. Не, Хестърс Пул.
Нямаше смисъл, поне според логиката на съня.
Да, страхотен поход, не изгаряше от желание да го изживее отново.
Погледна малкия си будилник и видя, че светещите му стрелки показват три и двадесет. Три сутринта, помисли си тя, време на пълен мрак, най-ужасният час за будуване. Трябваше да заспи отново, като разумна жена. Щеше да приглади леглото, да пийне студена вода и отново да се предаде на съня.
Бяха й се събрали твърде много разтърсващи изживявания за един ден.
6
Известна и скандална английска писателка (1882–1941), самоубила се, като се хвърлила в река Оуз с камъни в джобовете. — Б.ред.