Не се интересувах от ексцентричностите на Лий.
— И къде искаш да отидеш? Нали не искаш… — Осени ме една много неприятна мисъл. — Нали не възнамеряваш да се запишеш в „Амбъруд“?
— Какво? И да си играя на „Джъмп стрийт 21“1 с всички вас? Не, благодаря.
— Двайсет и едно какво?
— Няма значение. Виж… — Загаси цигарата си направо върху плота, което ми се стори доста абсурдно, след като току-що я бе запалил. Защо да робуваш на толкова отвратителен навик, когато дори не довършваш започнатото? — Нуждая се от собствено жилище, ясно ли е? И вие, алхимиците, можете да го уредите. Не би ли могло да ми намерите готина ергенска квартира като апартамента на Кийт в центъра, за да мога да купонясвам с всички богати курортисти? Да пия сам е тъжно и жалко. Нуждая се от компания. Дори и да е човешка.
— Не — поклатих глава. — Не съм упълномощена за това. Ти не си… Ами, всъщност не си моя отговорност. Ние просто се грижим за Джил и Еди, тъй като той е неин бодигард.
Ейдриън се намръщи.
— Ами кола? Може ли да осигуриш поне това?
Отново поклатих глава.
— Ами твоята кола? Какво ще кажеш да ви закарам до училището, а след това да я заема за малко?
— Не! — побързах да охладя мерака му.
Това навярно бе най-налудничавото предложение, което би могъл да направи. Лате беше моето бебче. И със сигурност нямаше да я заема на заклет алкохолик, пък и вампир на всичкото отгоре. Ако на тази земя съществуваше абсолютно безотговорен вампир, то това беше Ейдриън Ивашков.
— Направо ме убиваш, Сейдж!
— Нищо не правя.
— Тъкмо това казвам и аз.
— Виж — подех с раздразнение, — вече ти обясних. Ти не си моя отговорност. Ако искаш нещата да се променят, поговори с Ейб. Не е ли той причината да си тук?
Раздразнението и самосъжалението на Ейдриън се замениха с подозрителност.
— Какво знаеш ти за това?
Добре. Значи нямаше представа, че съм подслушала разговора им.
— Имам предвид, че той ви е довел тук и е уредил всичко с Кларънс, нали? — Надявах се, че това ще прозвучи достатъчно убедително… и може би ще ми даде малко информация за основния план на Ейб.
— Да — потвърди Ейдриън след няколко секунди на напрегнато обмисляне. — Но Ейб иска да стоя в тази гробница. Ако се сдобия със собствено жилище, трябва да го запазим в тайна от него.
Изсумтях.
— В такъв случай определено няма да ти помогна, дори и да можех. Не е по силите ти да ме подмамиш да се противопоставя на Ейб.
Видях, че Ейдриън се кани да измисли друг аргумент и реших да се спася. Обърнах гръб на него и на по-нататъшните му протести, излязох от кухнята и се запътих към всекидневната. Там заварих Джил и Лий увлечени в разговор и за пръв път от известно време видях искрена усмивка върху устните на Джил. Тя се засмя на някакъв коментар на Лий, а когато ме чу, вдигна глава.
— Здрасти, Сидни — рече.
— Здрасти. Готова ли си да тръгваме?
— Време ли е? — попита Джил. И двамата с Лий изглеждаха разочаровани, но после тя сама отговори на въпроса си. — Предполагам, че е време. Ти навярно имаш домашни, а Еди сигурно вече се тревожи.
Ейдриън влезе в стаята с нацупена физиономия. Джил го погледна и за миг доби отнесено изражение, сякаш мислите й се зареяха някъде другаде. После се извърна отново към мен.
— Да — промълви. — Трябва да тръгваме. Надявам се по-късно пак да си поговорим, Лий.
— Аз също — откликна той въодушевено и се изправи. — Ще се навъртам наоколо, — ще идвам и ще си отивам.
Джил прегърна Ейдриън за довиждане, явно никак не й се искаше да се разделя и с него. С Лий сякаш бе тъжна, че трябваше да изостави нещо, което тъкмо е намерила за интересно, но докато бе с Ейдриън излъчваше някаква несигурност, все едно не знаеше как ще се справи без него. По график следващото й захранване беше след два дни и Ейдриън я окуражи, като я увери, че тя е достатъчно силна, за да преживее следващия ден в училище. Независимо от това колко много продължаваше да ме дразни, бях трогната от загрижеността му за по-младото момиче. Всеки, който е толкова мил с Джил, не би могъл да е много лош. Той започваше да ме изненадва.
— Изглеждаш по-добре — казах на Джил, докато пътувахме обратно.
— Благодарение на Ейдриън… На тях двамата… Помогнаха ми много.
— Мислиш ли, че утре ще си добре?
1
Американски криминален ТВ сериал (1987–1991) за четирима млади полицаи, внедрени под прикритие в младежки банди. — Бел.прев.