Когато дойде време за следващото захранване, останах разочарована да видя колата на Кийт паркирана на алеята пред дома на Кларънс. След като и без това май не правеше нищо съществено, за да помогне на тази мисия, предпочитах изобщо да стои по-далеч от нас. Ала той очевидно смяташе, че тези „контролни“ посещения се броят за работа и оправдават присъствието му. Само че, когато се натъкнахме на Ейдриън в дневната, Кийт никакъв не се виждаше. Нито пък Кларънс.
— Къде са те? — попитах Ейдриън.
Той се бе излегнал на дивана и остави книгата, която четеше. Имах чувството, че четенето е едно от редките му занимания и почти ми стана съвестно, задето го прекъснах. Той сподави една прозявка. Наоколо не се виждаше алкохол, но забелязах три празни кутии от енергийна напитка.
— Не зная — сви рамене Ейдриън. — Отидоха да говорят някъде. Приятелят ти има извратено чувство за хумор. Мисля, че подклажда параноята на Кларънс за ловците на вампири.
Хвърлих смутен поглед към Лий, който бе увлечен в разговор с Джил. Двамата бяха толкова погълнати един от друг, че не обръщаха никакво внимание за какво говорим ние. Знаех колко много се притеснява Лий от приказките за ловци на вампири. Нямаше да остане доволен, че Кийт ги окуражава.
— Кларънс знае ли за убийството в Ел Ей? — попита Еди. Нямаше причина Кийт да не знае, след като информацията бе достъпна за всички алхимици, но не бях сигурна дали ще направи връзка с Кларънс или не.
— Не го е споменал — рече Ейдриън. — Кълна се, че Кийт прави това само защото е отегчен или нещо такова. Дори аз не съм паднал толкова ниско.
— В замяна, с това ли се занимаваш? — Седнах насреща му и посочих към празните кутии от енергийни напитки.
— Хей, това не е нито водка, нито коняк, а… Ами, нещо друго свястно за пиене. — Ейдриън въздъхна, вдигна едната кутия и изпи последните няколко капки. — Така че не ми опявай.
Еди погледна към кутиите.
— Миналата нощ Джил имаше ли проблеми със съня?
— Ейдриън — изпъшках аз. Еди беше прав. Бях забелязала, че съквартирантката ми постоянно се въртеше в леглото. Косвено приетият кофеин определено можеше да обясни това.
— Хей, ама аз наистина полагам усилия — оправда се Ейдриън. — Ако ме измъкнеш оттук, Сейдж, тогава няма да съм принуден да давя мъката си в таурин3 и женшен.
— Сидни не може да ти помогне, Ейдриън, и ти го знаеш — намеси се Еди. — Не можеш ли… Не зная. Да си намериш хоби или нещо подобно?
— Моето хоби е да съм очарователен — поде познатата песен Ейдриън. — Аз съм душата на купона… дори и без пиене. Не съм създаден да бъда сам.
— Трябва да си намериш работа — заключи Еди и се отпусна в креслото в единия ъгъл. Усмихна се, развеселен от остроумното си хрумване. — Ще реши и двата ти проблема — ще спечелиш малко пари и ще си в компания.
Ейдриън завъртя очи.
— Внимавай, Кастъл. В семейството има само един комедиант.
Изправих се.
— Всъщност идеята никак не е лоша.
— Идеята е ужасна — отсече Ейдриън, като местеше поглед между мен и Еди.
— Защо? Сега ли следва частта, в която ще ни осведомиш, че ръцете ти не са създадени за черен труд?
— По-скоро е частта, в която ще те осведомя, че нямам какво да предложа на обществото — контрира той.
— Бих могла да ти помогна — предложих.
— Да не би да възнамеряваш да се хванеш на работа и да ми даваш заплатата си? — попита Ейдриън с надежда. — Защото това се казва истинска помощ.
— Мога да ти осигуря автомобилен превоз, за да се явиш на интервюта за работа — осветлих го. — Мога да ти напиша мотивационно писмо, с което ще получиш всяка работа. — Огледах го и се коригирах. — Е, в рамките на разумното.
Ейдриън се излегна обратно на дивана.
— Съжалявам, Сейдж. Не е за мен.
В този момент влязоха Кларънс и Кийт. Лицето на Кларънс сияеше.
— Благодаря ти, благодаря ти! — Бъбреше жизнерадостно. — Толкова е приятно да поговоря с някой, който разбира загрижеността ми за ловците.
Не знаех, че Кийт разбира нещо друго, освен собствената си егоистична природа. Лицето на Лий помръкна, когато осъзна, че Кийт подхранва безразсъдството на възрастния мъж. При все това младият морой се въздържа от коментарите, които несъмнено му се щеше да направи. За пръв път виждах някакви мрачни емоции върху лицето на Лий. Явно Кийт можеше да срине и най-веселата личност.
3
Аминокиселина, спомагаща за разграждането на мазнините и ускоряваща метаболизма. — Бел.прев.