— Така си и мислех. Феликс имаше направо талант да открива принципните идиоти. Но имай предвид, аз ще стигна докрай, ясно ли ти е?
— Да смятаме, че мечтая да се омъжа — каза Нина.
— Страхувам се — каза Бък, — че брачната нощ няма да я има. Коля, Саша… Тя не иска да ни сътрудничи.
Коля и Саша се приближиха, противно усмихнати.
— Бък, а може би все пак да уредим на момичето брачна нощ, а? — попита единият.
— Може би — каза Бък. — Но само след регистрацията на брака.
Те се разсмяха и другият извади от сака ролка широк медицински лейкопласт.
— Сигурни ли сте, че ако се развикам, никой няма да ме чуе? — попита Нина, седейки със скръстени ръце.
— Абсолютно — каза единият, приближавайки се към нея.
Нина измъкна от кобура под мишницата си браунинга, насочи го към двамата и попита:
— А ако стрелям?
— О! — каза единият и се спря на три крачки от нея.
— Стига глупости — каза Бък, без да се помръдне. — Те са професионалисти.
— Аз също — студено каза Нина. — Стани и отиди при тях.
— И през ум не ми минава — промърмори Бък.
Раздаде се изстрел и кристалната вазичка на масичката пред него се разлетя на парчета, които одраскаха лицето му.
— Шефе, тя е луда истеричка — каза единият. — По-добре я послушайте.
Бък стисна зъби и стана.
— Кой идиот забрави да я претърси? — каза той през зъби и се приближи до хората си.
— Сега ти, с големия нос — нареди Нина. — Вземи лейкопласта и завържи ръцете на приятелчето ти зад гърба. И по-яко, че може да се изплаша.
— Какво искаш, гадже? — попита този, на когото връзваха ръцете. — Издънихме се, е, и какво? Ще ни предадеш на органите ли?
Нина не отговори. Не й хареса, че онзи другият прекалено дълго се мотаеше с лейкопласта. Сигурно замисляше някоя мръсотия. Тя взе стечкина от масата.
— Дай да се разделим с добро — каза Бък.
— За да дойдете утре с нови предложения? — усмихна се Нина.
Онзи с големия нос се наведе, изправи се и мълниеносно отскочи встрани, падайки зад отсрещната кушетка. Ако Нина не беше готова за инициативата му, можеше и да пропусне този скок, но тя успя да стреля и чу стона на ранения. Бък и вторият бандит, на когото типът с носа така и не успя да върже ръцете, понечиха да тръгнат към него, но Нина им викна:
— Стой!
И те спряха.
— Застреля го, тъпачко — изсъска Бък с ненавист.
— Сам си го търсеше — отвърна Нина. — Ей, малоумник, излез, където мога да те виждам, че иначе ще те убия от уплаха.
Раненият стана с вдигната ръка, другата притискаше към хълбока си. По рамото му се разливаше кърваво петно.
— Чакали миризливи — каза Нина. — Редното е да ви застрелям на място и да кажа, че сте влезли насила и сте искали да ме изнасилите и ограбите. Но ми е противно да се занимавам с вас. Сега си тръгвайте, както сте дошли, и имайте предвид, че следващия път ще стрелям не в ръката, а между очите.
Известно време те не се помръднаха, а после раненият попита:
— Да си вървим, а, Бък? Всички козове са у нея.
— Вървете — процеди Бък.
— Да вземем да излезем през вратата — предложи другият. — Коля няма да може да скочи от втория етаж.
— Вървете както искате — каза Бък ядосано.
— Ние през вратата, става ли? — обърна се бандитът към Нина, която сви рамене в отговор.
След известно туткане те все пак отвориха вратата и излязоха. Вратата се затвори след тях и Нина попита:
— Не обсъдихме ли всичко?
— Ти не разбра ли? — попита Бък. — Проверявах те.
— И как е, провери ли ме?
— Спокойно. Не ми трябват зелените ти, просто не се занимавам с кого да е. Можеше да го убиеш.
— Можех — съгласи се Нина.
Бък поклати глава и въздъхна.
— Откъде се появи такава, с долари, ютии, апартамент? Да не се надяваш да те приемат просто ей така, без да плащаш? Предложих ти минималната сума, а някой като Миша Хруст ще ти взима лимони12 и ще те накара за капак да спиш с приятелчетата му.
— Ще получи колкото и ти — отряза Нина.
— Сама няма да живееш дълго, маце — каза Бък.
— Аз и не смятам да живея дълго — парира Нина.
Той я погледна учудено.
— Какво каза?
— Имам работа — каза Нина. — Когато я свърша, имуществените проблеми ще престанат да ме интересуват.