— Отменя ли се? — попита тя вместо поздрав.
Той я погледна със съмнение и въздъхна.
— Ти сама трябва да решиш, малката. Изходните данни са такива: с Кислевски се занимава контраразузнаването. Наврял се е в някаква международна афера, пере нечии мръсни пари и те се ровят около него.
— Вчера каза, че няма да бъдат в басейна — напомни му Нина.
— А днес вече не мога да го твърдя — каза Феликс. — Но те са в самото начало, няма да има глобално наблюдение.
— Ас кого се срещаше в Измайловския парк?
— Онези от ФСК6 го рекетират — каза Феликс. — Поискали са му дял през западните банки. А той ги пратил по дяволите.
— Значи има стабилен гръб — каза Нина.
— Точно това ме притеснява — каза Феликс. — Изобщо това е някаква тъмна история, разбираш ли. Този Кислевски не влизаше в първостепенните фигури от нашия списък, но изведнъж го преместиха. Много бих искал да знам кой е имал изгода от това.
— Престани, дядо — каза Нина. — От самото начало си беше мръсна работа и ти самият неведнъж си ми го казвал. Какво има да се преструваме сега? Ще отида.
— Да, и на мен ми се иска да отидеш — кимна Феликс. — Не ми е приятна мисълта, че започват да използват операцията за лични цели, но същината на работата е такава, че дори и това няма да я провали.
— При теб всичко ли е готово? — запита Нина.
Той я погледна учудено и след това се усмихна.
— При мен винаги всичко е готово.
— Какво си приготвил?
— Твоят любим парабелум — каза той.
Нина се усмихна.
— Знаеш ли откъде идва това название?
— Не. Откъде?
— Не си спомням точно как е на латински… Нещо от рода на „Civis pacum, para bellum“, което означава: „Ако искаш мир, готви се за война.“
— Всичко знаеш бе — усмихна се Феликс, гледайки я с обич.
— Ще се срещнем както винаги, нали?
— Ако не стане нищо непредвидено — каза Феликс. — Ако се случи, ще те намеря сам.
Тя стана от пейката и му подаде ръка.
— Пожелай ми късмет, дядо.
— Късметът е преди всичко точно пресмятане — промърмори той. — Добре де, желая ти късмет.
Тя му махна, обърна се и си тръгна.
Той гледаше след нея и чувстваше и тревога, и гордост. Никога през живота си не беше имал семейство и едва сега на стари години откриваше за себе си почти бащинската радост. И макар ясно да съзнаваше, че това може да попречи на развитието на операцията, тази радост му беше много по-скъпа даже и от най-светлото бъдеще за цялото човечество.
11.
Посрещнаха ни по линия на МВР и затова Дроздов пое инициативата за контактите с местните власти. Сега разиграваше столичен сноб, гледаше снизходително на местните обстоятелства и не търпеше възражения. Трябваше да се види какъв поглед хвърли на жигулито, предназначено да ни закара в града. Направо се натрапваше въпросът: а защо не е мерцедес?
Зам.-началникът на областното управление полковник Коршиков ни прие бързо и в делови стил. Пред очите ни той живо пощрака по клавишите на компютъра си и откри към кого да ни насочи за изясняването на обстоятелствата по интересуващото ни дело. Той самият не знаеше много, тъй като бе дошъл на тази длъжност едва преди половин година, пристигайки в Краснодар от суверенен Казахстан, но явно делото беше вдигнало шум.
— Било е не просто убийство на милиционер — обясняваше ни полковникът. — Било е нагло и зверско убийство. Пред очите му са измъчвали до смърт малките му деца, можете ли да си представите? После жестоко са убили самия него. Жена му впоследствие полудяла.
По негова заповед се появи някой си майор Демьонок, кадровикът на управлението, на когото бе възложено да ни запознае с подробностите.
— Видя ли го как щракаше на компютъра? — казах на Дроздов. — За пръв път в живота си виждам началник да знае къде да натиска.
Майор Демьонок измърмори в отговор нещо неясно, а Дроздов се усмихна широко.
— Доверчив човек сте вие, Александър Борисович — каза той. — Информацията си я имаше на екрана още отпреди, трябваше само да натисне който и да е клавиш. Съвсем прост фокус, като за пъпеши.
Майор Демьонок внимателно изгледа Дроздов, след което се изсмя и каза:
— Това е вярно.
Той самият, въпреки че принадлежеше към друго поколение, също беше на „ти“ с кибернетиката и Дроздов веднага го плени, задавайки му няколко въпроса на непонятен език. Сега разбрах с какво беше омаял Серьожа Семенихин.