— Решението на колегията се отнасяше не само за екзекуцията на Стукалов — каза Секретарят, — но и за ликвидирането на Бейби.
— Така ли? — попита Феликс Захарович. — А на мен ми се стори, че смъртта на Бейби произтича от невъзможността да се измъкне оттам. Но ние успяхме да го направим.
— Стига, Феликс — каза Валя Лихоносов. — Не ни прави на глупаци.
— Трябва да предадете Бейби, Феликс Захарович — произнесе Чернишов. — Сега това е просто необходимо.
— Необходимо? — изненада се Феликс Захарович. — И какво поражда тази необходимост?
— Колко пъти да обясняваме? — възкликна Секретарят. — В материалите на същия този проект, с който толкова се гордеете, необходимостта от ликвидирането на агентите е обоснована най-решително. Това е постулат на любимия ви Синюхин! И много справедлив при това. Но вие решително отказвате да ни разберете! Неволно възникват най-фантастични подозрения.
Лихоносов изсумтя при тези думи и Феликс Захарович, съобразявайки в каква област се разпростира фантазията на колегите му, чак се изчерви.
— Нашият човек в прокуратурата увисна — започна да обяснява генерал Чернишов. — Трябва да му дадем шанс. Той трябва да се добере до Бейби и да го ликвидира.
— А защо не Дюк? — попита Феликс Захарович. — Ето ви подходяща фигура за първата жертва.
— Между другото, аз също държа на кандидатурата на Дюк — каза Чернишов. — Но вашето упорство, Феликс Захарович, предизвиква само ответната реакция. Колегията настоява да бъде отстранен Бейби. Вие самият предизвикахте това.
— Можехте да бъдете по-снизходителни към легендарния си герой — каза Феликс Захарович. — Той току-що свърши такава работа!
— Какво има Феликс? — изведнъж не се стърпя Лихоносов.
— Какво си се хванал за него? Тази твоя тайна вече става нетърпима!
— Защото — да! — сближих се с него — не издържа и възкликна Феликс Захарович. — Защото е мой агент, аз го намерих и възпитах, той ми е като син! Не искам да го принасям в жертва заради някакви съмнителни психологически авантюри!
И тримата го гледаха изумено.
— Феликс — каза Лихоносов, — та това е вашият проект! Ти самият с такова упоение говореше за органичното социално устройство!
— Аз и сега не се отричам от органичното общество — развълнувано отвърна Феликс Захарович. — И работя за него с всички сили. Но за кого го строим, ако ликвидираме собствените си хора? Дайте ми поне някакво обвинение по техен адрес, но не! Висша целесъобразност!
— Достатъчно, Феликс Захарович — снизходително произнесе Секретарят. — Вие самият току-що предложихте за жертва Дюк, въпреки че неговата вина с нищо не е по-голяма от тази на вашия Бейби. Не, тук не става дума за хуманни интереси, а за съвсем конкретен човек, когото искате да отървете. И точно на вас, ветеранът на движението, това най-малко ви прилича.
Феликс Захарович въздъхна тежко и кимна.
— Да… Може би сте прави.
— Ще предадеш ли Бейби? — попита Лихоносов.
— Тебе пък какво те засяга, Ваня? — изгледа го с досада Феликс Захарович. — И без това правото ти да си тук е доста спорно.
— Беше — каза Лихоносов.
— Трябва да знаете — каза Секретарят почти тържествено. — На заседание на кадровата комисия беше решено да ви дадем заместник. Сам разбирате, възрастта ви вече не е като преди. С напредването на проекта ще се наложи още по-голямо напрягане на силите. Иван Аркадиевич, когото добре познавате и който също ви познава добре, ще започне да усвоява вашия опит, за да ви замени, когато се наложи.
Феликс Захарович се усмихна иронично.
— Благодарен съм на Председателя за неговата загриженост.
— Впрочем Председателят беше против — каза Чернишов. — Смяташе, че ще го приемете като опит да бъдете изтикан от организацията. Но трябва да разберете, Феликс Захарович, не можем да разчитаме на късмета. Никога не се знае какво може да стане.
— Според устава на нашата организация — каза Феликс Захарович — можете да ми назначите заместник само при личното ми съгласие.
— Да — каза Секретарят. — Така че ни кажете, съгласен ли сте или не?
Феликс Захарович не отговори веднага. Естествено, той си даваше сметка за прекия смисъл на това назначаване. Страхуваха се, че в един прекрасен момент той ще откаже да ги снабдява с кодова информация и тогава дейността на организацията ще загуби всякакъв смисъл. Всички тези кодове бяха не само ключ към разгадаването на проекта, но и ключ към финансовото обезпечаване, ключ към банките, към добре скритите материални средства, към цели конспиративни групи, бездействащи до определен момент, но винаги готови да изпълняват устава. Това беше замисълът на Егор Синюхин — да ги уравновеси чрез пълномощни поръчения, за да създаде по този начин основа за единство. Сега Феликс Захарович все повече чувстваше как изпада от това единство, как срещу него насъскват младите и бързи адепти9 и разбираше, че както организацията без него ще изпита известни трудности, така и той в изолация ще бъде лишен от смисъла на съществуването си.