Имаше и други, разбира се. Водните кончета със сложни татуировки по ръцете и бузите бяха лика-прилика с пиратите, които бяха нападнали кораба на Че в езерото. На всичкото отгоре бяха въоръжени до зъби и нямаха нищо общо с нейния цивилизован и префинен Салма. Мравки със зеленикав цвят на кожата вървяха бавно през навалицата, облечени в кожа и изрисувани, някои гологърди. Расата им беше напълно непозната за Че.
А после тя зяпна, затаила дъх. Имаше и оси. Не просто какви да е оси, а имперски войници. Бяха двама, стояха на един ъгъл и зяпаха соларнийската тълпа точно като нея.
Изглежда, Теорнис бе прав в преценката си за тукашната ситуация.
Едва стъпила на дока, Че стана свидетел на първото кръвопролитие, което да запише по-късно в сметката на Соларно. Без никакво предупреждение двама мъже започнаха да си крещят, наврели нос в нос. Крещяха високо, но репликите, които си разменяха, звучаха някак официално, обидите бяха екстравагантни и засукани. Отпърво Че дори се зачуди дали свадата не е част от улично представление, но после мечовете изскочиха от ножниците, тънките извити остриета лъснаха на слънцето и ситуацията се нажежи. Мъжете изглеждаха готови да се накълцат на парчета. И двамата бяха от пясъчнокожите соларнийци, облечени бяха с почти еднакви бели туники, само дето единият носеше плоска шапка с червена кокарда, а на другия главата беше обръсната до голо.
Междувременно мъжете бяха спрели да се обиждат, отстъпили бяха с по крачка назад, тълпата зяпачи се отдръпна да им отвори място и Че неочаквано се озова в самия край на импровизираната арена. Двамата мъже, които допреди миг изглеждаха обзети от дива ярост, сега вдигнаха оръжията си, поклониха се вдървено един на друг, после заеха идентични стойки — лявата ръка протегната напред, мечовете вдигнати високо и леко назад. На левите си ръце и двамата носеха тежки кожени ръкавици, подсилени с метални капси.
„Дуелистко общество“ — сети се Че. Самата тя имаше известен опит в това занимание покрай турнирите в колегиумския Форум на умелите. Само дето мечовете на двамата дуелисти нямаха нищо общо с тренировъчните оръжия във Форума.
Мъжете почнаха да се обикалят в кръг, все така приклекнали в странната си стойка. Навсякъде около Че пари сменяха притежателите си и поне десетима предприемчиви събирачи на залози обикаляха тълпата. Скоро стана ясно, че мъжът с шапката е фаворит, макар и с малко.
А после двамата противници се юрнаха напред и се разминаха светкавично, като всеки отби удара на другия с бронираната си ръкавица. С гръб един към друг двамата изгледаха злобно публиката, после се завъртяха и се сблъскаха отново. Че различи четири отделни звънтежа, преди противниците да се разминат.
Този път мъжът с шапката се сдоби с плитка рана на дясната ръка. Това сигурно щеше да е краят, реши Че, защото сблъсъкът приличаше на формален дуел, а те рядко завършваха фатално.
Ала в Соларно, изглежда, се биеха по други правила. Мъжете се завъртяха и се нахвърлиха свирепо един срещу друг, сякаш първата пролята кръв беше някаква разграничителна линия, отвъд която всичко е позволено. Бръснатият се възползва максимално от предимството си: засипваше противника си с бързи удари от всички страни, удари, които изглеждаха достатъчно силни да насекат другия на панделки, настъпваше неудържимо и надаваше безсловесни бойни викове. Тълпата беше в екстаз, крещеше и поглъщаше жадно спектакъла.