После бръснатият пропусна един париращ удар на опонента си и мечът го резна над бронираната ръкавица. Раненият се дръпна инстинктивно назад, а мъжът с шапката продължи движението си, завъртя ръка и му преряза гърлото.
Тълпата ахна дружно, а след миг настана истинска какофония от дюдюкания и крясъци. Отнякъде се бяха появили въоръжени мъже — пробиваха си път през множеството и сипеха удари наляво и надясно с металните си ръкавици. Хванаха победителя, който не изглеждаше ни най-малко притеснен, и още неколцина от публиката — тях ги подбраха наслуки. Новодошлите също бяха от местната порода, носеха ризници от метални плочки върху бяла кожена подплата и плоски шлемове със същата форма като шапката на дуелиста.
Офицерът им извика нещо, което прозвуча като: „Кой агитира?“, което впоследствие Че си преведе като „Кой адютира?“, защото беше чувала титлата „адютант“ да се използва за церемониалмайстора при дуел. Не беше видяла никой в тази роля, но един паякороден се изстъпи пред навалицата с уверена усмивка и бързо успокои настръхналите войници, които освободиха задържаните и отстъпиха почтително назад. Победителят застана до трупа, после плъзна поглед по зрителите, които очевидно очакваха да се случи още нещо. За миг Че се ужаси, че мъжът с шапката ще обезобрази трупа на мъртвия си противник, но вместо това той посочи двама от зяпачите — една соларнийка и самата нея, Че.
Изглежда, всички очакваха да направи нещо, но тя нямаше ни най-малка представа какво. Ръце я тласнаха напред и тя се озова в кръга на импровизираната арена. Нескритата й паника явно не направи впечатление никому, а после дуелистът я дръпна в потната си прегръдка и взе че я целуна право в устата.
Че изписка и се дръпна рязко, но мъжът не оказа очакваната съпротива, пусна я и тя тупна по задник на твърдите дъски, с които беше настлан кеят. Дуелистът се зае да нацелува другата жена, която прояви много по-голям ентусиазъм от Че, после се ухили и на двете и им посочи трупа. От жеста му Че отсъди, че от тях се очаква да отнесат тялото.
Хвана неуверено трупа за едната ръка, соларнийката го хвана за другата и с общи усилия двете повлякоха окървавеното тяло по тесен кей, който, изглежда, беше предназначен за цели от подобно естество — дълга пътечка от неодялани греди, която навлизаше във водата по-навътре от останалите и край която нямаше привързани лодки. Дуелистът тръгна след тях заедно с още двама, които, изглежда, имаха своя роля в тези ритуални действия.
Някой й подаде въже с вързана за него тежка оловна халка и тя го взе замаяно. Не можеше да повярва, че участва във всичко това, нито проумяваше докрай случващото се, но така или иначе се зае да стегне въжето около единия глезен на мъртвеца. Междувременно другата жена преджобваше усърдно трупа: първо сряза кесията, от която изпаднаха шепа сребърни монети, после извади кама и изчовърка с върха й опалите от ножницата. Протегна пълна шепа към Че и й каза:
— Вземи си твоя дял.
Че поклати глава и понечи да се дръпне, но жената хвана ръката й, обърна я с дланта нагоре и отброи в шепата й няколко монети и един от скъпоценните камъни.
— Меча искаш ли го? — попита жената.
Че поклати глава още по-енергично и жената, изглежда, остана доволна. После бутнаха трупа във водата и оловната тежест го повлече към дъното.
Когато се върна на пристана, Че видя дуелиста да плаща на адютанта и на човека, който беше осигурил оловната халка. „От това ли се препитава? — зачуди се тя. — Обикаля улиците с наръч оловни тежести и чака хората да загинат в дуел?“ Сведе поглед към неочакваната си печалба и примигна замаяно. Опалът беше голям колкото нокътя на палеца й, а сребърните монети до една бяха стандарти, сечени в Соларно, но иначе досущ копия на хелеронската валута, която се използваше из целите Равнини.
Отнякъде се появи Неро. Крачеше към нея със замислено изражение. Току-що беше получила важен нагледен урок, реши тя — че е много далеч от местата, които познава и разбира.
Малко след това дойде и Таки. Когато Че й разказа какво е станало, мухородната само сви рамене. Явно не намираше в случката нищо особено.
— Давайте да ви водя на по-цивилизовано място — предложи тя. — Важи и за вас, сир Неро. Моите работодатели ще намерят къде да ви настанят. И много ще ви се зарадват.