Относно монетите: Брут и Касий наистина са секли монети след убийството на Цезар. Най-прочути са монетите с главата на Брут от едната страна и думите Eid Маr на реверса, с два кинжала около кепето на освободен роб. Други свързват Брут с думите „свобода“ и „победа“ ранен пример на пропаганда в епоха преди масовите комуникации.
Относно, построяването на флота: Агрипа е построил тайния си флот при Авернското езеро, недалеч от съвременния Неапол. Езерото е удобно с това, че се намира само на една миля от морето и горе-долу на същото ниво. Римските земемери си свършили отлично работата, но цялото начинание било сравнително дребно в сравнение с построяването на акведукт с дължина стотици мили или прокарването на път през хиляди мили. Като се има предвид, че 25 000 души с лопати, работещи на Панамския канал, са били в състояние да прехвърлят 760 000 кубични метра пръст на ден, каналът на Агрипа би могъл да се изкопае само за три-четири дни or хиляда души. И като добавим усложненията като шлюзовете на канала, които да удържат водата на езерото, един месец изглежда разумен срок за изграждането на съоръжението.
Катапултите с куки, известни като харпакеи или „грабители“, наистина са съществували, макар да не е съвсем ясно какво са представлявали. Описанието на въртящите се бронзови основи, подобни на лаг ери, идва ог подобен проект на езерото Генцано край Рим, от чието дъно през 30-те години на миналия век били извадени римски кораби. В Генцано римляните прокопали тунел от езерото до морето. Преди екскурзията си до Италия не знаех, че древните са имали лагери. Находката определено си заслужава да се види.
С подобни нововъведения и въпреки че е имал насреща си много по-многоброен противник, Агрипа е успял да унищожи римския флот под командването на Секст Помпен. Това е един от онези ключови моменти в историята, в които един човек е повлиял на цялото бъдеще на държавата. И въпреки това събитието си остава почти неизвестно днес.
Понякога с оглед на повествованието се налага да променя основния ход на историята. През по-голямата част от книгата се придържах към нея, но свързаните със Секст Помпей събития са се разиграли след Филипи, а не преди, както съм ги представил гук. Октавиан се съгласил на среща в морето за неуспешни мирни преговори, на която адмиралът Менас предложил да отсече котвата на кораба и да го остави да се носи неуправляем, като по този начин предаде Рим на Секст. Секст вече бил дал думата си, че ще сключи примирие. Той бил ужасно ядосан на Менас, но не заради предложението, а защото не го е направил, без да му казва така не биха могли да го обвинят в клетвопрестъпничество.
Втората съпруга на Брут, прелестната Порция Катона, е била интересна личност. Според историческите сведения тя случайно научила, че съпругът й замисля покушение срещу Юлий Цезар. Порция била много млада и прочута с красотата си. Брут казал, че не може да довери подобна тайна на жена, и за да докаже верността си, тя наранила бедрото си с нож, като търпяла болката и треската цял ден, преди да му покаже какво е направила. След това той й се доверявал. Когато заминал за Атина, Брут я оставил в Рим, а не я взел със себе си, както пиша тук. Вместо да представям отношенията им с писма, предпочетох да я пратя в Гърция при съпруга й. Макар да не е ясно как точно, Порция се самоубила след смъртта на Брут при Филипи.
За поетите. Странно е съвпадението, че двамата най-известни поети на римския свят, Квинт Хораций Флак и Публий Вергилий Марон, са се познавали. Историята понякога ни изненадва с куп велики имена в рамките на едно и също поколение, какъвто е случаят с Микеланджело и Да Винчи, които са сс познавали и са си съперничели в една по-късна епоха.
Благородният приятел на Октавиан Меценат е привличал поети в широкия си кръг от познати. Той е познавал добре Вергилий; и двамата били млади, под трийсетте. Първата среша на Хораций с Брут била в Атина и той участвал в битката при Филипи, макар че бил принуден да избяга в настъпилия хаос.