Зад тях пътеката продължаваше и Меценат видя натоварени мулета, които чакаха търпеливо. Мъжете срещу тях не изглеждаха изненадани или уплашени, може би защото бяха осем на брой; взираха се с жив интерес в тримата млади римляни. Най-едрият от тях вдигна оръжие от друга епоха - огромно парче желязо, което приличаше по-скоро на секира, отколкото на меч. Мъжът имаше черна брада, стигаща до гърдите му; грамадните му мускули издуваха охлузения му кожен елек. Здравенякът им се ухили и на местата, където би трябвало да има зъби, се видяха дупки.
- Доста сте далеч от приятелите си - каза на гръцки.
Меценат знаеше гръцки, но Окгавиан и Агрипа не разбираха нито дума. Двамата не погледнаха назад заради насочените към тях оръжия, но Меценат долови очакването им.
- Трябва ли да превеждам? - каза той, зарови в ума си за подходящите думи и продължи на гръцки: - Владея високата реч, а твоят селяшки акцент е толкова силен, че едва ге разбирам. Все едно слушам хрипове на умиращо муле. Говори бавно и ясно, сякаш се извиняваш на господаря си.
Мъжът го погледна с изненада и лицето му потъмня от гняв. Даваше си сметка, че смъртта на римляните ще го направи издирван човек, но планините бяха крили трупове преди и можеха да го направят отново. Той леко наклони глава, преценявайки възможностите.
- Искаме онзи, койго изнасили и удуши жената - продължи Меценат. - Предайте ни го и се върнете към късия си безсмислен живот.
Водачът на разбойниците изръмжа и направи крачка напред.
- Какво му каза? - попита Окгавиан, без да откъсва поглед от мъжа.
- Направих му комплимент за чудесната брада - отвърна Меценат. - Никога не съм виждал подобна.
- Меценате! - рязко рече Октавиан. - Те трябва да са. Само разбери дали знае кого търсим.
- Е, брада? Знаеш ли кого тьрсим? - продължи Меценат, преминавайки отново на гръцки.
- Мен търсиш, римлянино - отвърна онзи. - Но ако сте дошли тук сами, сте направили огромна грешка.
Разбойникът погледна нагоре към синьото небе и скалите за издайническо движение, което да разкрие засада или капан. Изсумтя удовлетворено и хвърли поглед към другарите си, които стояха нащрек. Един от тях, черен и слаб, с нос като клюн, сви рамене и вдигна недвусмислено камата си.
Без абсолютно никакво предупреждение Октавиан пристъпи напред и с жесток замах преряза гърлото на най-близкия разбойник. Мъжът пусна ножа, хвана се за шията и рухна на колене, като се давеше в собствената си кръв.
Водачът на разбойниците за момент замръзна, а после нададе яростен рев, който бе подет от останалите. Вдигна меча си, за да съсече Октавиан, но Агрипа скочи, хвана дясната му ръка със своята лява и заби късия си гладиус между ребрата му. Разбойникът се сви като продупчен мях и рухна по гръб.
За миг разбойниците се поколебаха, потресени от внезапното насилие и смърт. Октавиан не спря нито за миг. Уби оше един зяпнал бандит с обратен удар в гърлото. Беше заел добра стойка и вкара цялата си сила в замаха, така че почти обезглави противника си. Гладиусът беше създаден точно за такива удари и Октавиан го усещаше като продължение на ръката си.
Останалите щяха да побягнат, ако пътят им не беше препречен от собствените им мулета. Принудени да останат, те се биеха ожесточено, но римляните бяха обучавани още от деца. Бяха професионални войници, а разбойниците бяха свикнали да се изправят срещу уплашени селяни, които не смееха да вдигнат оръжие срещу тях. Сражаваха се яростно, но безполезно, атаките им биваха отбивани и те не можеха да посрещнат ответните удари. Тясната клисура се изпълни с пъшкане и стонове, разбойниците рухваха съсечени. Нито един от римляните не беше с броня, но тримата стояха плътно един до друг и се пазеха, докато мечовете им се издигаха и спускаха, а топлата кръв се стичаше по още по-топлата стомана.
Всичко свърши за секунди и накрая прави останаха само Октавиан, Агрипа и Меценат. Дишаха тежко. Октавиан и Агрипа имаха порязвания по ръцете, но не ги забелязваха, все още обзети от възбудата на боя.
- Ще вземем главите им - каза Октавиан. - Съпругът на жената ще иска да ги види.
- Всички ли? - попита Меценат. - Една няма ли да е достатъчна?
Октавиан погледна приятеля си, пресегна се и стисна рамото му.
- Справи се добре. Благодаря ти. Ще направим торба от дрехите им. Искам селото да разбере, че тези бандити са убити от римляните. Ще го запомнят. И подозирам, че ще извадят най- доброто си вино и ще заколят една-две кози или прасета. Може дори да си намериш момиче, склонно да ти пусне. А сега да им отсечем главите.