Младежът се присмя на Мериса с похотливо изражение на лицето и поклащане на бедрата.
— Недей да се ежиш, маце. Нямаше да се появиш тук в този си вид, освен ако не си мислиш за същото, за което и ние.
Въздухът около Мериса затрепери. Панталонът на мъжа плувна в кръв около слабините. Той изпищя и в погледа му се появи диво безумие. Светлината на фенера се отрази в острието на дългия нож, който той светкавично извади от колана си. Все още крещейки, той се хвърли напред, за да намушка Сестрата.
На пълните устни на Мериса кацна далечна усмивка.
— Ах ти, гадна измет! — промърмори тя на себе си. — Ще те изпратя в студените прегръдки на моя Господар.
Тялото му се пръсна като презрял пъпеш, разсечен с нож. Концентриран въздух, произведен от силата на дарбата й, го блъсна отвъд мостика. Зад него остана кървава следа. Черната вода погълна тялото с леко плясване. Другите мъже — около десетина — стояха неподвижни, с широко отворени очи.
— Гледайте ни в очите! — изсъска Мериса. — Да не съм видяла някой да отмества поглед другаде!
Мъжете кимнаха, твърде ужасени, за да изразят с думи съгласието си. Погледът на един от тях неволно отскочи към тялото й, сякаш изричането на онова, което бе забранено да се гледа, предизвика у него неудържим импулс да направи точно обратното.
Обзет от неконтролируем ужас, мъжът започна да се извинява, но ивица сила, остра като бойна брадва, го разсече между очите. Той полетя през мостика като първия.
— Мериса — тихо каза Улиция, — достатъчно. Мисля, че научиха урока си.
Към нея се обърнаха две ледени очи, в които се виждаше далечният мъглив поглед, подсказващ за присъствието на Хан.
— Няма да позволя на очите им да отнемат нещо, което не им принадлежи.
Улиция повдигна вежда.
— Имаме нужда от тях, за да ни върнат обратно. Не си забравила, че е спешно, нали?
Мериса погледна мъжете, сякаш гледаше буболечки под краката си.
— Разбира се, Сестро. Трябва да се върнем незабавно.
Улиция се обърна и видя зад себе си капитан Блейк, който стоеше и гледаше със зейнала уста.
— Обърнете кораба, капитане! — каза Улиция. — Веднага!
Езикът му се плъзна към устните, за да ги навлажни, и очите му зашариха по лицата на жените.
— Искате да се връщаме, така ли? Но защо?
Улиция вдигна пръст към него.
— Беше ти заплатено добре, капитане, за да ни заведеш където пожелаем и когато пожелаем. Вече ти казах, че въпросите не влизат в споразумението ни и ти обещах, че ще се разделиш с главата си, ако нарушиш правилата. Ако настояваш, ще имаш възможност да се убедиш, че не съм и наполовина снизходителна, колкото Мериса. Не удостоявам с бърза смърт. А сега обръщай!
Капитан Блейк се зае мигновено да изпълни заповедта й. Приглади униформата си и погледна екипажа.
— Действайте, мързеливци! — Той махна към боцмана. — Господин Демпси, обръщаме!
Мъжът явно още не бе излязъл от шока.
— На секундата, господин Демпси!
Сграбчвайки с една ръка шапката от главата си, капитан Блейк се поклони на Улиция, като внимаваше погледът му да не се отклонява от очите й.
— Както пожелаете, Сестро. Обратно около голямата бариера, към Стария свят.
— Определи пряк курс, капитане. Времето ни е ценно.
Той стисна шапката си в ръка.
— Пряк курс! Не можем да минем през голямата бариера! — Той моментално смекчи тона си. — Не е възможно. Ще загинем до един!
Улиция допря ръка до парещата рана в корема си.
— Голямата бариера я няма, капитане. Тя вече не е пречка за нас. Определи пряк курс!
Той стисна шапката си още по-силно.
— Голямата бариера я няма? Това е невъзможно! Какво ви кара да мислите…
Тя се наклони към него.
— Пак си позволяваш да ми задаваш въпроси ли?
— Не, Сестро. Не, разбира се, че не. Щом казвате, че бариерата я няма, значи я няма. Макар да не разбирам как се е случило нещо, което е невъзможно да се случи, знам, че не ми е работа да задавам въпроси. Да бъде пряк курс. — Той обърса устата си с шапката. — И да ни пази милостивият Създател — промърмори накрая и извърна глава към боцмана, щастлив, че има възможност да избегне пронизващия поглед на Улиция. — Пълен надясно, господин Демпси!
Мъжът погледна към моряците на румпела.
— Пълен надясно, момчета! — Той внимателно повдигна вежди и попита: — Сигурен ли сте, капитане?