Най-дразнещо беше, че не можеше да разгадае какви са мотивите ѝ. Дали си отмъщаваше за това, че той бе взел Вейдия в леглото си? Или пък беше влюбена в някого от Нести? Дали бяха обвързани с политика, религия, алтруизъм или се криеха просто в опортюнизма ѝ?
Познавам те, Елена: любов, чест — подобни неща не означават нищо за теб. Или поне преди не означаваха. Стремежите ѝ винаги бяха материални или интелектуални: водеха я разумът или парите, такава беше Елена, не следваше сърцето или тялото си. А и беше старо куче, също като него — нямаше как да се е променила така лесно. Не му се искаше да се е променила. Някак странно, тя му липсваше, въпреки че Вейдия беше много по-красива и несравнима в леглото, в спокойната непринуденост между него и Елена имаше нещо, от което се нуждаеше сега. От Вейдия бе останала само прах и той дори едва си спомняше лицето ѝ. Това обясняваше всичко.
Елена сигурно е имала подкрепление. Да се изправи сама срещу петима беше просто невъзможно, дали пък от Ордо Коструо не ѝ бяха помогнали? Или пък някой измамник от полу-кеши фракцията им? Ето това си заслужаваше да се обмисли — дали пък някой от Строителите най-сетне не захвърляха неутралитета си и не заставаха на нечия страна? Отваряха се хиляди възможности за размисъл.
А и дори нищо от това да не бе така, със сигурност можеше да му предостави необходимото обяснение — правдоподобна и приемлива причина за провала му. Беше толкова жалко да прибягва до такива неща, но се нуждаеше от адски добри оправдания, тъй като започваше да губи част от съюзниците си. Белоний Вълт се бе присъединил към Томас Бетилон и Калтъс Корион в заклеймяването на последния му провал, така че едва ли можеше вече да разчита на подкрепата му. Така че въпросът сега беше: изгубил ли бе всичките си възможности за втори шанс? Беше ли дошло времето да си плюе на петите и да се спасява поединично?
Бързо отхвърли тази мисъл. Все още имаше Койн, най-талантливия шейпшифтър1, когото някога бе срещал, освен това Мара Сикордин и останалите магове от агентите му в момента препускаха по въздух към Джавон. Елена нямаше да може да се скрие, не и когато трябваше да защитава кралицата си. Щеше да заеме отбранителна позиция, а в такава война подобна стъпка можеше да е пагубна. Той беше Гървон Гейл, Сивата лисица. Никога не бе губил двубой с останалите шпиони, никога нямаше и да изгуби.
Поредното издирващо го съзнание се докосна до неговото, този път обаче той не посмя да го блокира.
<Здравейте, Ваше Величество> поздрави той почтително.
Докосването от съзнанието на Лучия отекваше дълбоко и смразяващо през усилвателните скиптри.
<Магус Гейл, синът ми и висшият прелат току-що нахлуха в покоите ми, обзети от неимоверна тревога. Казват, че Алфредо Горгио е избягал от Брокена, че всичките ви агенти са мъртви и че никой не успява да се свърже с вас. Призовават ви да отвърнете на отзивите и да поднесете обяснението си пред Главния инквизитор. Какво имате да кажете във ваша защита?>
Той преглътна мъчително и се опита да запази разумен и спокоен тон.
<Ваше Величество, вестите са истинни: по време на отсъствието ми, когато бях в Брес за среща с вашия съвет, Елена Анборн е повела нападение с помощта на магове от Ордо Коструо и е избила всичките ми агенти в Брокена. Горгио са се изплашили и са избягали от града. Дворецът сега е в ръцете на Сейра Нести.>
<Имате ли доказателство, че Строителите са били замесени?>
Истината или една поредна лъжа? Лесен избор.
<Да, милейди. Елена е успяла да нападне всичките ми подчинени магове едновременно и да ги победи. Получих известна информация, че са били замесени измамници от една от фракциите на Ордо Коструо.> Той измъкна едно правдоподобно име от паметта си. <Били са изпратени от емир Рашид от Халли’кут>
<Известна информация казвате?>
<Няма съмнение, императрице.>
Ако ще лъжеш, прави го убедително.
<Как е разбрала тя, че сте в Брес, магус Гейл? Предполагам, че все пак сте предприели някакви мерки, за да се уверите, че тя няма да разбере за отсъствието ви.>
Император Констант не можеше и да се сравнява с Лучия. Гейл знаеше много добре с чие покровителство би предпочел да разполага.