<Докато бях в Брес, императорът, Вуртер, Бетилон и Корион ме принудиха да се свържа с Елена, за да се опитам да я примамя. А употребата на усилвателен скиптър е лесно уловима. След като е разбрала, че се свързвам с нея от голямо разстояние, очевидно е решила да нападне в мое отсъствие.>
Гейл усети как гневът се надига у Императрицата майка, но когато му отвърна, гласът в съзнанието ѝ беше спокоен.
<Ще разговарям със сина си.>
Тя замлъкна за миг, несъмнено в опит да се пребори с яда си. <Започвам някак да се възхищавам на дързостта на тази Анборн. Първоначалната ѝ измяна можеше да мине за някакво своенравие. Последните ѝ действия обаче показват преднамереност и коварство. Магус Гейл, попаднахме в доста неприятно положение: Походът започва след два месеца, а ние изгубихме властта си над Джавон. Не разполагаме с времето да вкараме други свои хора там. Изцяло зависими сме от вас да изпълните обещанието си. Предполагам, подразбира се, че и животът ви зависи от това.>
<Разбирам напълно, Ваше Светейшество.>
<Лорд Бетилон настоява да изпратя по-рано от предвиденото легиона на Доробон по въздух към Хийтел и да започнем война.>
<С цялото ми уважение, това би било грешка, императрице. Горгио са съсипани. Джафите са ги измъчвали по целия им път на север. Дори и генерал Корион да може да прежали корабите си, пристигането на Доробон би хвърлило земите в шихад прекалено рано. Моля ви за малко време.>
<Тогава какъв е новият ви план? С какви други средства разполагате и как мислите да процедирате? Ако онази Анборн има подкрепата на Ордо Коструо, трябва и ние да помогнем на вас.>
<Ваше Светейшество, положението в Джавон е много деликатно. Нести са се съюзили с джафите и смъртта на Сейра Нести би могла да тласне цялата страна към шихада. Не можем да позволим Сейра да сключи съюз и със султана, затова смятам да я заменя. Както ви е известно, Койн2 вече се намира сред редиците на Нести.> Той млъкна, за да остави време на императрицата да отговори, но за негово успокоение тя мълчеше. Койн беше чувствителна тема за нея. А и шейпшифтърът все още не беше заел необходимата позиция.
<Императрице, Койн не е просто единственият шейпшифтър, който може да се преобразява и в двата пола, но е и единствената, способна да заличи всички следи от гносиса си. Тя ще замени истинската Сейра и ще отдръпне Нести от шихада. Ще последва гражданска война, а за оцелелите римонци няма да има друг избор освен да се обърнат към легионите на Доробон, за да се съхранят.>
Той си пое дъх наум и продължи.
<Други мои агенти се събират в момента, за да проникнат сред Нести и да помогнат на Койн да застане на мястото на Сейра на трона. Аз самият също ще действам от Брокена. Бихте могли да ми помогнете най-много, като държите Бетилон и Корион далеч от работата ми. Ще ви осигуря Джавон, заклевам се.>
Императрицата майка притихна известно време, обмисляйки. <Както казах и преди, магистър Гейл, ще подкрепя плановете ви> отвърна тя накрая.
<Все още съм изключително ядосана, но ако успеете да премахнете Анборн и да замените Сейра Нести, ще счета споразумението ни за все още валидно. Ако обаче се провалите, няма да намерите място на този свят, където да се скриете от мен.>
<Разбирам, Ваше Величество. Няма да се проваля.>
<Много добре. Бетилон изгори повечето от скиптрите ни за връзка с мрънкането си за провала ви, така че почти няма да можем да комуникираме с вас до началото на Похода, когато ще се установим на дхаска почва. Ще очакваме с нетърпение известието за успеха ви.>
Той изпрати безмълвно благодарността си.
<А и още нещо, магистър Гейл, имам следната заръка: заловете тази жена Елена Анборн и ми я изпратете жива. Ще съжалява за предателството си.>
Гласът в съзнанието на Императрицата майка в този момент би могъл да разяде и стомана.
<Както заповядате, императрице.>
<И още едно последно нещо: налага ми се някак да се подчиня на желанията на сина си. А той е разтревожен. Иска да изпрати свой човек в Джавон. Сигурно сте чували за Великия магистър от Инквизицията Фраксъс Таргон?>
Мамка му.
<Да, императрице.>
<Ще дойде при вас до няколко седмици. Ако се провалите, палачът на Църквата ще се увери, че няма да се измъкнете. Синът ми твърди, че трябва да ви убием още сега. Аз се застъпвам за вас, магистър Гейл. Не ме разочаровайте.>
<Имате вечната ми благодарност, императрице.>
Връзката прекъсна и той остана загледан в смрачаващото се небе, замислил се за пристигането на най-ужасяващия инквизитор Първонаследник в Църквата. Въздъхна, а едва доловимото потрепване на лявата му ръка му припомни, че все още не е загубил способността си да изпитва страх.