— Недей, Сам, остави ме — опита се да го възпре. Бе обаче твърде уморена, за да му се съпротиви.
— Друг път — каза той и продължи да тича редом до нея. Бягството изглеждаше безкрайно. На Маги пътеката и се стори много дълга.
Слънчевата светлина най-после се завърна. Джунглата остана зад тях. Черното око на тунела бе само на няколко метра разстояние. Пред него бе застанал Денал и се оглеждаше колебливо.
Сам повлече Маги по малкото възвишение, водещо към тунела.
— Влизай вътре! — каза на момчето.
Маги се обърна. От джунглата изкочи цяла група преследвачи. Някои създания тичаха на два крака, други — на четири.
— Денал, влизай вътре!
— Не… Не мога! — заскимтя момчето.
Маги погледна Денал. Той все още стоеше до входа. Няколко пъти тръгваше към него, но веднага се връщаше обратно.
Сам и Маги го достигнаха. Тексасецът я блъсна в тунела.
— Влизай!
Маги нахълта в тунела. Потъна в мрака и престана да вижда. После се обърна и видя как Сам прегърна Денал. Момчето запищя неистово, когато Сам скочи в тунела и се озова до нея. Денал се загърчи в обятията му.
— Какво му става? — попита Маги, след като заедно със Сам закуцукаха във вътрешността на тунела. Денал продължи да се гърчи.
— Според мен има някакъв пристъп — допусна Сам и притисна още по-плътно момчето към себе си.
Пространството зад гърба им се изпълни с писъците и стоновете на чудовищата. Маги извърна глава и ги погледна. Бяха се струпали пред входа на тунела и размахваха ръце, но нито едно от тях не се осмели да влезе вътре. Нито едно от тях не посмя да преследва отдалечаващата се плячка.
— Няма да влязат тук — промърмори Маги и се намръщи. Като Денал, каза си наум.
Останал без сили, Сам се свлече на пода. Бе изтощен и коленете му трепереха. Положи Денал на земята. Момчето гледаше с безумен поглед, а от устата му започна да излиза пяна. Издаваше хъркащи звуци.
— Така и не разбрах какво му стана — учуди се Сам. Маги изгледа още веднъж шумната тълпа пред входа на тунела и бавно поклати глава.
Денал най-сетне се изкашля. Тялото му се отпусна. Маги докосна момчето, като си помисли, че може да умре. Погледът на Денал обаче се проясни. Той я погледна, после бързо седна, сякаш се бе събудил от кошмар.
— Que paso?12 — попита на испански.
— Наложи ми се да те вкарам в тунела насила — обясни му Сам. — Защо?
Денал присви вежди и след миг премина на английски.
— То не искаше да ме пусне вътре.
— Кое не искаше да те пусне вътре?
Денал постави пръст на челото си и притвори очи.
— Не знам.
Маги подозираше какъв е отговорът.
— Това бе храмът — каза тя.
— Какво? — попита Сам.
— Хайде да се махаме оттук.
Сам помогна на момчето да се изправи и бавно я последваха към далечния изход. Някъде пред тях се виждаха светлините на двата факела, поставени пред входа на пещерата, в която се намираше Храма на слънцето на инките.
Когато достигнаха пещерата, Маги забави ход и спря. Огледа внимателно олтара и златните нишки, надвиснали над него. Сам се доближи до нея, без обаче да престава да наблюдава пространството зад тях.
— Ако мястото, откъдето се измъкнахме, бе раят на инките, съвсем не бих искал да попадам в ада им — смотолеви.
— Струва ми се, че това е техният ад — каза Маги и посочи с поглед златния храм.
Денал се постара да стои колкото се може по-далеч от златното помещение. Сам се доближи до Маги.
— Разбирам те. Трудно е да се повярва, че инките са хранели тези чудовища с децата си.
— Не, Сам, не си разбрал правилно. Именно тези чудовища са техните деца — обясни Маги на Сам, без да обръща внимание на удивеното му лице. Вече бе време да изложи гласно теорията си. — Казаха ни, че храмът взима децата им, превръща ги в богове и ги изпраща в ханан пача. — Маги посочи отново далечния изход, където вече само един звяр продължаваше да скимти пред входа. — Ей тези са липсващите деца!
— Но как… защо…
Маги докосна рамото на Сам.
— Вече се опитах да ти обясня нещо. Видях Пачакутек без кралските му одеяния. Тялото му е безкосмено, бледо и без полови органи. Бе досущ като тялото на тези чудовища. Като тялото на големия звяр, който застрелях, един от водачите на глутницата.
Сам присви вежди и като че ли се колебаеше дали да вярва на думите и. Погледна храма.
— Искаш да кажеш, че това нещо наистина му е създало ново тяло?
— Дотолкова, доколкото му е било по силите. Тъй като е бил Сапа Инка, дало му е тяло на водач на глутница.
— Но това е невъзможно!
Маги се намръщи.