— Добре, приятели, струва ми се, че се задържахме тук прекалено дълго — обърна се към другите. — Да си прибираме нещата и да се измъкваме.
— Къде ще ходим? — попита Маги.
— Нали сред пещерите има пътека? Индианците, които са я направили, сигурно са имали някакви основания за това. Нищо чудно да води до изход. Някой има ли нещо против да проверим?
Никой нямаше нищо против. Пет чифта очи не се отлепваха от шарещите наоколо тарантули. Сам пъхна златната кама в якето си и взе пушката на дядо си. Даде знак и на останалите да приберат нещата си.
— Ще използваме само едно фенерче — разпореди се, когато ги поведе по пътеката. — Другото ще го пазим. Не искам точно тук да останем без осветление.
По гърба на Сам полазиха тръпки, когато си помисли за възможността да остане обкръжен на тъмно от бледа армия от отровни хищници. Стисна по-здраво пушката, но добре знаеше, че от нея нямаше да има особена полза, ако изчезнеше осветлението.
Норман с фенерчето в ръка го последва. От време на време се обръщаше назад.
— Докато се движим, паяците няма да ни настигнат, Норман — каза му презрително Ралф.
Въпреки това фотографът продължи да се озърта.
— Напомнете ми тук повече да не ходя по малка нужда. Ще изчакам дневната светлина.
Сам не обръщаше внимание на острите им приказки. И неговите нерви бяха изопнати като струни, но не поради преживяното досега, а поради това, което ги очакваше. Накъде, по дяволите, щеше да ги изведе тази пътека?
За нещастие имаше само един начин да се установи това.
— Лъвове, тигри и мечки… Боже мой! — мърмореше Норман зад гърба му.
Сам се спря и го погледна озадачено. Норман кимна към златната пътека.
— Напомня ми за пътя от жълти тухли.
— Чиста работа. Сега остава и да си помисли, че е Дороти9 — изръмжа Ралф.
— Не бих имал нищо против. В този момент, бих се зарадвал много на чифт рубинени пантофки, които да ме отведат у дома. Или дори във ферма в Канзас — замечта се Норман.
Сам се обърна и продължи напред.
Остатъкът от дългата сутрин премина в безкрайно изкачване, в по-голямата си част под постоянен наклон. Краката и гърбовете ги заболяха, докато пътуваха из пещерната система във вътрешността на Андите. Ако не страдаше от глад и умора, Сам щеше да бъде в състояние да се наслади по-добре на гледката: високи сталагмити, пещери, пълни с бистри езера, светещи с мека фосфоресцираща светлина, водопади, които понякога охлаждаха пътеката със своите пръски, пещера с дантелени кристали, наподобяващи стъклен памук. Природните красоти бяха неописуеми.
Навсякъде се виждаха вездесъщите стълбове. Приличаха на мрачни часовои, следящи преминаването на групата с немигащи сребърни очи.
Колкото и удивителни да бяха гледките, споменът за това, което бе останало зад тях, не ги напусна напълно. Когато спираха, за да пият вода от ручея, поглеждаха разтревожено зад себе си. Нямаше признаци да са преследвани от войската на тарантулите. Очевидно бяха оставили паяците далеч зад себе си.
Сутринта бавно премина в следобед. Имаше кратък обяд, на който си разделиха два шоколадови десерта, забравени в сака, където Норман държеше фотоапаратите си. Никога не бяха яли толкова вкусен шоколад. Това малко удоволствие се оказа кратко и само засили глада им. Когато след това продължиха похода си, бяха обхванати от униние. Което беше по-неприятно, в свежия въздух на пещерите се появи режеща миризма. Норман присви нос.
— Амоняк — определи Сам. — Мирише на язовци.
— Може би просто въздухът се разваля — предположи пък Норман и мършавото му лице придоби разтревожено изражение.
— Не бъди глупак — отсече Ралф. — Нормалното е въздухът да е по-замърсен на по-голяма дълбочина.
— Това не е задължително — възрази Маги, присвила с подозрение очи. — Важното е къде се намира източникът на миризмата.
— Какво искаш да кажеш? — попита раздразнено Ралф. Маги не му отговори, а се обърна към Сам. — Тези тарантули изглеждаха добре нахранени. Какво ядат проклетите животини?
Сам поклати глава. Нямаше отговор.
— Боже мой! — възкликна. Норман, който водеше групата с фенерче в ръка. След малко възвишение златната пътека се спусна в друга пещера. Ехото създаде впечатлението, че тя е голяма. Останалите побързаха да се присъединят към него.