Монахът бръкна в раницата си и му подаде радиостанцията. Отера отиде в гората, набра известния му канал и се свърза с началника си. Премина на испански език.
— Контактът е установен. Приемам.
— Каква е твоята оценка? — отвърна след малко глас.
— Положителна. Находката изглежда златна. Повтарям, златна — съобщи Отера. После разказа набързо това, което бе чул от студента с подпухнало лице. Независимо от голямото разстояние успя да чуе думите, които промърмори шокираният му събеседник.
— La sangre del diablo10…
Отецът потрепери, когато ги чу.
— Какви са вашите заповеди?
— Сприятели се със студента. Спечели доверието му. Активизирай работниците. Прокопай проход до тунела — разпореди гласът. После настъпи дълга пауза. — След като се установи контакт, почисти мястото. Съвестно.
В този ден отец Отера за пръв път се усмихна. Погали ножницата на камата, прикрепена към ръката му. Надутият студент много му напомняше децата, които някога се бяха подигравали с него заради смесения му произход. Щеше да му достави голямо удоволствие да види надутият американец да се бори за живота си. По-важно обаче бе друго. Ако това, което подозираше, се окажеше вярно, тепърва щяха да предстоят други, наистина големи победи. Бе чакал дълго, твърде дълго. Бе понесъл твърде много обиди от испанските мисионери, които се смятаха за по-горни от него. Ако се окажеше прав, щеше да им разкрие собственото им заслепление, да им даде да разберат, че са грешали. Никой вече нямаше да си позволи да се държи пренебрежително с него. Отера доближи радиостанцията до плътно стиснатите си устни. Реши да продължи да играе ролята на съвестен изпълнител.
— Потвърждавам: след като се установи контакт, да се почисти мястото. Разбрах. Край на връзката.
Излезе от гората и върна радиостанцията на монаха, който бе застанал на пост.
— Какво стана? — попита монахът, докато прибираше радиостанцията.
Отец Отера намести разпятието на гърдите си.
— Бе ни дадена зелена светлина — отвърна.
Монахът, остана поразен от тези думи.
— Значи това е истина! — Той се прекръсти. — Нека Бог ни закриля!
Отец Отера се отправи към лагера. Думите, чути по радиото, все още отекваха в главата му.
La sangre del diablo.
Кръвта на Сатаната.
Маги с треперещи ръце се зае с второто фенерче. Успя да го включи. Силната светлина, която внезапно изпълни тъмната пещера, за миг я заслепи. Видя побледнелите лица на останалите студенти и на малкия индианец. По време на краткото затъмнение върху златната пътека се бяха събрали още разузнавачи на паяците. Встрани от нея напредваха други. На фона на черните скали албиносовите им туловища наподобяваха бледи сепии. Сам погледна отровната пещера на прилепите.
— Не знам какво да кажа. Само след броени минути това място ще се изпълни с паяци. Не можем обаче да преминем през високото до кръста гуано, без да умрем от изпаренията. Трябва да потърсим друг начин.
Маги се отмести от пътеката на инките и отиде до близкия подземен поток. Той бълбукаше бодро и образуваше облаче от пръски.
— Ще плуваме — предложи небрежно и освети бурната вода.
— Да плуваме? — ужаси се Норман. — Да не си обезумяла? Тази вода се е получила от разтопяването на снега. Всички ще измрем от охлаждане.
Маги се обърна.
— В тази част на пещерата течението е бързо, но сравнително спокойно. Ще влезем вътре и ще оставим водата да ни отърве от паяците и да ни пренесе през пещерата на прилепите. А и мъглата, образувана от пръските, дори би могла да ни опази поне донякъде от отровните изпарения.
Сам се приближи до нея и я погледна в очите.
— Маги е права — одобри предложението и той. — Може и да се получи нещо, но не трябва да се делим. Щом прекосим пещерата на прилепите, ще трябва да се измъкнем от тази река незабавно. Течението и може и да не ни убие, но студът — положително.
Денал отиде до каменния бряг на реката. Водата течеше на около метър под него.
— Аз ще премина пръв, за да проверя дали е възможно — предложи той.
— Не, Денал — възрази Маги и се протегна към него. Той обаче успя да се отдръпне.
— Добър плувец съм. Ако успея да премина оттатък, ще извикам. В такъв случай ме последвайте. Ако не се обадя, не идвайте.
— Тази работа ще я свърша аз, Денал — прекъсна го Сам и се потупа по джоба на якето. — Имам лампа, с която мога да осветя пътя. Денал бръкна в джоба му, измъкна лампата и я включи.
— Не ти искам разрешение. Така или иначе ще го направя. — Момчето скочи във водата.