— Хммм — сумти той. — Не бих се изразил точно така.
— В смисъл?
— В смисъл, че на този етап почти се надявам да не открия достоверно обяснение.
Присвивам още малко очи.
— Защо?
— Защото тогава ще мога да изляза с теорията, че това е чисто ново съзвездие.
Пръстите ми застиват над тъчпада на лаптопа ми. Отворил съм празен документ, но възнамерявам да го запълня по най-бързия начин с анализ на старите сценарии, писани от Джовани Валари.
— Говориш сериозно — отбелязвам.
— Напълно — кимва Джеси.
— Как е възможно? — Не разбирам много от неговото научно поле, както и той не разбира особено от моето, но знам основните неща. — Нали съществуват осемдесет и осем съзвездия? И броят им не се е променял от почти сто години?
— Да, но точно това прави науката толкова готина, приятелю.
Шансът да превърнеш невъзможното в реалност. — Пак грабва снимката на Кел и я размахва пред себе си. — И да откриеш нови звезди в небето.
Отвръщам небрежно на нетърпеливата му усмивка.
— Нали не забравяш за другите елементи на снимката?
Кварталите в подножието на хълма? И града от другата му страна? Може би хлапета са си играли с фенерчета или нещо от рода.
— Насред гръмотевична буря и пороен дъжд? Съмнявам се.
Такъв си е Джеси. Да превърнеш невъзможното в реалност. Физическите ограничения никога не са го спирали, но любимото му занимание е да ме дразни.
Което прави и в момента — поглежда купчината ми сценарии с пакостлива гримаса.
— Нима една конкретна дама в ретро червено е породила у вас интерес към класическите филми, професор Кейн?
— Разбира се — отговарям добросъвестно аз.
Той се взира преценяващо в сценариите ми.
— Еха. Това оригинали ли са?
— В известна степен, да. Част от тях са копия, от онези, които актьорите четат на репетиции, но всички датират от същата година, през която сценариите на Валари са били заснети.
— Леле. Дори не знаех, че ги имаме в библиотеката. Сигурно скоро ще ги преместят в новото крило.
— Едва ли.
— А?
— Джовани Валари е отчужден от семейството си. Доколкото разбирам, не по собствен избор, но на фона на обстоятелствата от миналото му…
— Аха — клати глава Джеси и мърмори замислено. — Обстоятелства.
Поне прозвучава тактично. Също като „отчужден“. Но Джеси не ме разпитва за отношенията на Кара с дядо ѝ, за което съм му благодарен.
Взема един сценарий от купчината и го разлиства.
— Този изглежда доста интересен. „Разплатата на Ада“. Не помня филма, а имам чувството, че би трябвало да ми е познат. Винаги съм смятал, че Валари се справя най-добре с шпионските трилъри и мафиотските драми, но в този май има достатъчно патос, че да се хареса и на арт средите.
— Джеси — поглеждам го аз, макар че тонът ми е достатъчно красноречив.
— Как мислиш, дали филмът не е независима продукция? По онова време инди лентите[2] не са се ползвали с днешния престиж. А и този сценарий е писан след драмата със старлетката и съпруга ѝ. Родът Валари е било опетнен. Тогава звездата на Джовани е залязла и ако не беше дъщеря му, името им отдавна щеше да е потънало в небитието. Тя го издигна до нови ви…
— Джеси.
— Какво?
— Трябва да ти кажа няколко неща.
Той оставя разгърнатия сценарий на масата пред себе си.
— Звучи сериозно.
— Да — събирам ръце като за молитва и се питам дали нямаше да е по-добре да започна деня си по различен начин.
Подпирам брадичка на пръстите си. — Ти ме познаваш по-добре от всеки друг на тази планета. Нали?
На лицето му се изписва смръщена гримаса.
— Говориш за двата тона пармезан, които слагаш на пицата си? Или как пазиш коричките и ги даваш на бездомните кучета напът за фитнеса? Или за по-мрачните неща, като странната ти мания по мемета с Гарфийлд?
— Говоря за нещата, които са доста по-мрачни от гореспоменатото — изтърсвам припряно от страх, че ако се поколебая, изобщо няма да ги изрека. — За факта, че успях да ти причиня онова, което ти сторих. И причината да върша други… странности.
Той се плъзва назад с инвалидната си количка и оставя сарказма си настрана заедно със сценария на „Разплатата на Ада“.
— Защо повдигаш този въпрос?
— Защото мисля… всъщност съм сигурен… че Кара може да е като мен — прокарвам пръсти през косата си. — И, да, знам колко налудничаво звучи. Макар че не е цялата истина…
— Каква част от истината е тогава? — прекъсва ме ядно той.
2
От английското indie, съкратено от independent. Независими филми, създадени извън филмовите студия.