— Струва ми се невъзможно. Мека се намира на изток, а тази продълговата купчина от камъни е разположена на север-юг.
— Наистина! Аллах! Тялото е положено неправилно!
— Ами какво е това? — продължих аз, като вече станах по-внимателен. — Купчината от камъни би трябвало да е от преди две седмици, само че не е така.
— Да, не изглежда да е така — съгласи се с мен Емъри.
— Защо да не е? — попита полковникът.
— Виж как се движи лекият фин като брашно пясък, макар че едва ли се чувствува някакъв вятър! Ситният подобен на прах пясък се набива във всяка цепнатина и пукнатина. Това се наблюдава навсякъде по другите камъни. Тук обаче по тази купчина камъни не се вижда нито следа от пясък. Струва ми се мога да твърдя, че тя не е дори от два дни. Може би даже да е издигната и едва днес, за да… have care! ’s death! [24]
Емъри сам се прекъсна и нададе тези предупредителни и тревожни викове на английски, защото в същия миг изведнъж наоколо започна да гъмжи от хора с див и свиреп вид, които се нахвърлиха върху нас и конете ни. Бързо измъкнах револвера от колана си, но също тъй бързо бях сграбчен от седем-осем души отзад и отпред, отстрани, както и за ръцете. Напрегнах всичките си сили и ето че успях да освободя ръцете си. Вече си помислих, че ще мога да стрелям, дванайсетте револверни куршума сигурно щяха да ми освободят доста пространство около мен, когато някой от нападателите ми дръпна рязко краката назад. Аз паднах на земята и незабавно цялата банда се струпа върху мен. Към тях се присъединиха и други. Изтръгнаха ми револвера от ръката, измъкнаха ножа от колана ми, вързаха ме и… бях пленен.
Докато падах, забелязах, че нашият водач спокойно и свободно се отдалечи от коня си и изведнъж разбрах кой ни беше предал. Вдясно от мен лежеше Крюгер Бей, а още по-наблизо беше Емъри. И двамата бяха вързани като мен. Англичанинът ми подхвърли на родния си език:
— Големи глупаци излязохме! Водачът ни е предател! Но спокойно! Както изглежда нямат намерение да ни убиват. Така ще спечелим време. Винету ще види следите ни и няма да ги изпусне докато не ни намери!
Бяхме изненадани и нападнати от петдесетина души, които са се били скрили зад пръснатите наоколо скални късове, без да забележим каквато и да било следа от тях. Един от тях, навярно предводителят им, се обърна към Крюгер Бей:
— Теб искаме да заловим, но и другите двама ще вземем с нас, а още утре ще пленим цялата ти войска и ще я унищожим, ако за живота на войниците пашата не ни даде камили, коне, овце, както и други неща за прехрана. Хайде, тръгвайте преди да им е направило впечатление продължителното ви отсъствие!
Принудиха ни да се качим на конете си, където здраво ни вързаха. После продължихме на югозапад все между скали и камънаци, докато след повече от два часа най-сетне у арът свърши.
Идваше ми сам да си зашлевя няколко плесници. Оръжията ми бяха отнети. Беше ги взел ей там предводителят им, един тип с истинско маймунско лице. Бяхме паднали право в клопката на нашите врагове улед аярите.
Емъри се надяваше на Винету. Да, аз също имах доверие в апача повече отколкото във всеки друг, обаче какво ли можеше да направи в този случай, след като не владееше арабски! Край него нямаше нито един човек, с когото да има възможност да се разбере. И въпреки това и през ум не ми минаваше да смятам играта за загубена. Емъри имаше право — изглежда имаха намерение да ни пощадят живота, защото никой от нападателите не беше използвал каквото и да било оръжие. Това не можеше да ни успокои. Разполагахме и с няколко силни коза, които бихме могли да изиграем — Елатех, която бяхме спасили, както и пленените улед аюни, които искахме да предадем на техните смъртни врагове. Чрез тях улед аярите щяха да получат онова, което както току-що чух, желаеха да имат.
Не ми харесваше само, че ни разделиха. Мен ме изпратиха в челото, полковника в средата, а Емъри в края на малката колона, тъй че нямахме възможност да разговаряме. Неуморно хвърлях погледи на изток, където трябваше да яздят нашите хора, ала макар че местността бе вече свободна от всякакви скали и едри каменни късове, от войниците на Крюгер Бей не се забелязваше никаква следа, сигурно им се беше сторило, че сме се забавили твърде дълго и бяха спрели, за да ни търсят. За съжаление бях убеден, че водачът ще направи всичко възможно да ги заблуди и да ги поведе в грешна посока.
Както предателят съвсем правилно ни беше казал още преди време, тук нямаше вече нито каменна, нито пясъчна пустиня. Равнината беше по-скоро степ, защото наоколо се виждаше да расте тревица, макар и много оскъдна тревица. Свърнахме на изток и препуснахме в галоп. Отначало бяхме яздили на югозапад, а ето че сега се насочихме на изток. Беше съвсем ясно, че се движехме по заобиколен път, за да заблудим евентуални преследвачи.