Онзи тип с маймунската физиономия му предаде моите оръжия, както и оръжията на Крюгер Бей и Емъри, които бяха носени от други бедуини. Изглежда започна да му докладва за случилото се, защото двамата разговаряха доста дълго на полувисок глас. По време на тази пауза ние стояхме и чакахме. После маймуноподобният субект и другите петима войни се отдалечиха. Взеха и конете със себе си. Тогава вече търпението на Крюгер Бей се изчерпи, той се приближи и каза:
— Ние двамата се познаваме. Ти си Мубир бен Зафа, върховният шейх на улед аярите. Поздравявам те!
Шейхът спокойно го погледна в очите и отвърна:
— Познавам те, но няма да те поздравя. Кои са другите двама?
— Този е Кара бен Немзи от Билад ал Алман, а другият е Пехливан Бей от Билад ал Инглиз.
— При теб имаше още един чужденец от Билад ал Амирика, нали?
— Да. Откъде знаеш? — учудено попита полковникът.
— Аз знам всичко. А откъде, това не те засяга. Къде е този амирикани?
— При моите хора.
— Жалко! Тук има един човек, който много би искал да го види.
Той имаше предвид Мелтън, който както предполагах, се намираше по-назад при пленените войници. Но предположението ми не беше вярно, понеже в този момент с бързи крачки към нас се приближи един много слаб бедуин, комуто шейхът подвикна:
— Погребахте ли го?
— Не съвсем — отвърна другият. — Ямата трябва още да се засипе. Побързах да дойда тук преди да сме свършили, понеже чух, че хитрият план, който ти предложих, се е увенчал с успех. Къде е чужденецът от страната Амирика?
— Не е с тези хора.
Човекът дойде вече съвсем близо до нас. Щом Крюгер Бей го зърна, той веднага извика безкрайно изненадан:
— Калаф бен Урик, моят колагасъ! Пленен ли си?
— Не съм пленен, а съм свободен! — гордо му отговори другият.
— Свободен ли? Тогава и аз незабавно ще бъда освободен, понеже предполагам, че…
— Мълчи! — прекъсна го предателят. — Не очаквай помощ от мен! С теб си нямам повече никаква работа, защото…
Той млъкна, без да довърши и отстъпи няколко крачки назад. Погледът му беше паднал върху моето лице. Позна ме, тъй както и аз го бях познал, ала не повярва на очите си, а със затаен дъх попита шейха:
— Този пленник каза ли ти името си?
— Да. Нарича се Бен Немзи и е от Билад ал Алман. Тогава той възкликна на английски:
— The devil! [25] Значи очите ми не са ме излъгали, макар да е невероятно! Олд Шетърхенд! Ти си Олд Шетърхенд! Още на времето се говореше, че Шетърхенд бил известен и в Сахара. Човече, ако не искаш да те считам за страхливец, тогава говори! Наистина ли си онзи подлец, чието име току-що споменах три пъти?
При тези думи той сложи длан върху рамото ми. С енергично движение се отърсих от ръката му.
— Томас Мелтън, мери си думите! Винаги, когато Олд Шетърхенд е попадал на следите ти, не си имал никакъв повод за тържествуване.
— Значи ти си Олд Шетърхенд! И си тръгнал на поход с Крюгер Бей, стария побъркан немски скитник, за да вразумите улед аярите! Е, радвай се! Ще се чувствуваш възможно най-добре! Мислиш ли си понякога за форт Уинтах?
— Много често! Ако добре си спомням, по твърде основателни причини на теб ти се наложи да изчезнеш оттам.
— А мислиш ли си и за форт Едуардс?
— Също. Струва ми се, че там нейде те бях спипал.
— Да, гони ме през гори и прерии като бясно куче. Но извърши глупостта да не ме съдиш самият ти и веднага да ме обесиш, а най-човеколюбиво ме предаде на полицията. Тя пък се оказа дотам наивна да ми остави една дупка, през която да мога да пропълзя. Оттогава твоята възлюбена физиономия ми изчезна от хоризонта. Линеех и чезнех по теб и лесно можеш да си представиш с каква блажена радост изведнъж като по чудо те виждам изправен пред мен. Дължа ти много по-голяма благодарност, отколкото си мислиш. Може би си спомняш за моя брат Хари, а?
— Да. Изобщо познавам милото ти семейство по-добре, отколкото подозираш и отколкото е желателно за цялата пасмина на рода Мелтънови.
— Well, ще изчакаме, ще видим! Навярно от време на време си спомняш за Асиенда дел Аройо, а?
— Която брат ти нареди да бъде подпалена и опустошена? Е, да.
— Може би си спомняш и за мината Алмаден алто?
— Където плених брат ти ли?
— Да.
Тогава по твоя вина той загуби цялото си състояние. Беше скрил всичко там и когато по-късно отново се изкачи до Алмаден, то беше изчезнало. Сигурно някой проклет индианец го е намерил в старата шахта!