Разпозна лицата на прислужниците в къщата. Там бяха всички сановници от двора на инките, голи като пушка или нескопосно покрити с оперетни труфила. Съзря бездънната паст между бедрата на готвачката, препарираната лама, яхнала куцата слугиня, и невъзмутимия сервитьор индианец, гол, както го е майка родила, безкосмен и късокрак, с безучастното си каменно лице и с огромен навирен токмак.
За един безкраен миг Бланка попадна в плен на собственото си смущение, после я обхвана ужас. Помъчи се да разсъди разумно. Проумя какво е искал да й каже Жан дьо Сатини първата им брачна нощ, когато и заяви, че не изпитва влечение към брачен живот. Досети се откъде идва мрачното и властно дебелоочие на индианеца, прикритата насмешка на прислужниците и се почувствува затворена в преддверието на ада. В този миг момиченцето се размърда в утробата й и тя изтръпна, сякаш бе прозвучала камбана за тревога.
— Дъщеря ми! Трябва да я махна оттук! — извика тя и обгърна корема си.
Избяга тичешком от лабораторията, прекоси като вихър цялата къща и излезе на улицата, където страшната жега и безмилостната обедна светлина й възвърнаха чувството за реалност. Проумя, че няма да стигне много далеч пеша, с деветмесечния си корем. Върна се в стаята си, взе всичките пари, които намери, сви в едно вързопче някоя и друга дрешка от разкошните премени, дето бе приготвила, и се запъти към гарата.
Седнала на грубата дървена скамейка на перона, с вързопчето на скута и с изпълнени с уплаха очи, Бланка чака няколко часа да дойде влакът. През цялото това време тя се молеше през зъби графът, като се прибере и види разбитата врата на лабораторията, да не тръгне да я търси, докато я намери и я принуди да се върне в злокобното царство на инките. Молеше се влакът да дойде по-скоро, поне веднъж да си спази разписанието, та тя да успее да стигне у родителите си преди създанието, което мачкаше утробата й и я риташе в ребрата, да извести за появата си на бял свят. Молеше се да й стигнат силите, за да издържи това пътуване, два дена без почивка, и желанието й да живее да се окаже по-силно от страшното отчаяние, което започваше да я оборва. Стисна зъби и зачака.
IX
Малката Алба
Алба се роди с изпънато телце — това било добър знак. Баба й Клара огледа гърба й и откри петънце с форма на звезда. С такъв белег се раждали хората, на които било писано да се радват на честит живот. „Няма нужда да берем грижа за това момиче. Ще му върви и ще бъде щастливо. На всичко отгоре ще има и хубава кожа, защото това се предава по наследство, а аз на моите години нямам нито една бръчка и никога не ми е излизала пъпка“, отсече Клара на втория ден след раждането. По тези причини не залегнаха да я подготвят за живота — самите звезди се бяха съчетали така, че да я надарят с куп качества. Беше зодия Лъв. Баба й проучи звездната й карта и описа резултатите с бяло мастило в албум от черна хартия, на който освен това залепи няколко зеленикави кичура от първата й коса, първите нокти, които й изряза скоро след раждането. Налепи и няколко снимки, от които може да се добие представа как е изглеждала — извънредно дребно бебе, почти плешиво, сбръчкано и бледо. Единственият й белег за човешки интелект бяха блестящите й черни очи, с мъдър старчески израз още от люлката. Такива бяха очите на истинския й баща. Майка й искаше да я кръстят Клара, но баба й никак не държеше да се повтарят имената в семейството, защото това всявало объркване в тетрадките — животоописания. Потърсиха име в един синонимен речник и откриха нейното — последното от цял низ лъчезарни думи с еднакво значение22. Години по-късно Алба се тюхкаше, че когато й се роди дъщеря, няма да има дума със същото значение, с която да я кръстят, но Бланка й даде идея да използува чужди езици, те предлагали голямо разнообразие.
Малко остана Алба да се роди в теснолинейка, в три часа следобед, сред пустинята. Това щеше да се окаже фатално за астрологическата й карта. За щастие тя съумя да се удържи вътре в майка си още няколко часа и успя да се роди в къщата на баба си и на дядо си точно в най-благоприятните за хороскопа й ден, час и място. Майка й пристигна в голямата къща на ъгъла, без да е предизвестила никого, разрошена, цялата в прах, с торбички под очите и превита на две от болката, от контракциите, с които Алба се напъваше да излезе. Бланка почука отчаяно на входната врата и щом й отвориха, влетя като смерч и спря едва в шивалнята, където Клара тъкмо довършваше последната прелестна рокличка за бъдещата си внучка. Там Бланка се свлече след дългото си пътуване и така и не смогна да даде никакво обяснение, защото коремът й се пръсна с дълбока течна въздишка и тя усети, че цялата вода на света се стича между краката й с яростно къркорене. При виковете на Клара дотичаха прислужниците и Хайме, който тия дни все се навърташе из къщи около Аманда. Пренесоха я в стаята на Клара и докато я настаняваха на леглото й и дърпаха дрехите й, за да я съблекат, дребното човеченце Алба започна да се показва. Вуйчо му Хайме, който бе присъствал на няколко раждания в болницата, му помогна да излезе на бял свят — с дясната си ръка го държеше здраво за задничето, докато с пръстите на лявата опипваше в тъмното и търсеше врата на бебето, за да отдели пъпната връв, която го душеше. Междувременно, привлечена от олелията, бе дотичала Аманда. Тя натискаше с всичка сила корема на Бланка, а Клара, надвесена над страдалческото лице на дъщеря си, навираше под носа й цедка за чай, покрита с парцал, напоен с няколко капки етер. Алба се роди бързо. Хайме отстрани пъпната връв от шията й, задържа я във въздуха надолу с главата и с две звучни плесници я посвети в житейското страдание и в механиката на дишането. Аманда обаче, която бе чела за обичаите на африканските племена и проповядваше „назад, към природата“, му грабна новородената от ръцете и я положи благоговейно върху отпуснатия корем на майка й, където тя намери известна разтуха за тъгата, че се е родила. Майка и дъщеря си заотдъхваха, голи и прегърнати, докато останалите чистеха каквото имаше за чистене от раждането и се суетяха с новите чаршафи и с първите пелени. Във вълненията на тия мигове никой не забеляза открехнатата врата на гардероба, откъдето малкият Мигел наблюдаваше сцената вцепенен от страх и запечатваше завинаги в паметта си гледката на огромния набразден от вени и увенчан с издаден пъп балон, от който излезе онова синкавочервено същество, омотано в отблъскващо синьо черво.
22
„Нивеа“ означава „белоснежна“, „Клара“ — „светла, ясна“, „Бланка“ — „бяла“, „Алба“ — „зора“, „бяла“. — Б. пр.