Спомни си за джобния бележник чак след леката вечеря, когато седяха на дъбовата пейка във всекидневната. Прозорците бяха широко отворени, за да влиза свежия нощен въздух, носещ отвън уханието на шибой.
— Ето нещо, с което си поливал цветята — каза тя и го хвърли на скута му.
— Изпуснал съм го в лехата, нали?
— Да. Сега знам всичките ти тайни.
— Невинен — поклати глава Джералд.
— А ангажимента ти за девет часа тази вечер?
— О, това ли? — За миг той изглеждаше изненадан, сетне се усмихна, като че нещо му достави особено удоволствие. — Това е ангажимент с едно много хубаво момиче, Аликс. Има кестенява коса и сини очи и много прилича на теб.
— Не разбирам. Ти избягваш темата — каза Аликс с привидна строгост.
— Не, не я избягвам. Фактически бележката е, за да ми напомни, че тази вечер ще проявявам няколко негатива и искам да ми помогнеш.
Джералд Мартин беше ентусиазиран фотограф. Имаше малко старомоден, но с отлично оптично устройство фотоапарат и сам проявяваше филмите си в малък килер, който беше приспособил за тъмна стая.
— И това трябва да стане точно в девет — подразни го Аликс.
Джералд изглеждаше малко ядосан.
— Мое мило момиче, човек трябва винаги да планира всичко за точно определен час. Така си върши работата добре.
В начина, по който го каза, се долови раздразнение.
Аликс замълча за минута-две, наблюдавайки съпруга си. Той пушеше, облегнат на стола, с отметната назад глава. Добре изразените черти на гладко избръснатото му лице се открояваха на фона на тъмната коса. Изведнъж, по неизвестна причина, я обзе такъв страх, че тя извика преди да успее да се овладее:
— О, Джералд, как искам да знам повече за теб!
Съпругът й се обърна към нея. На лицето му бе изписана изненада.
— Но, скъпа Аликс, ти знаеш наистина всичко за мен. Разказвал съм ти за детството си в Нортъмбърленд, за живота си в Южна Африка и за тези последни десет години в Канада, които ми донесоха успех.
— О, бизнес! — укори го Аликс.
Джералд внезапно се засмя.
— Знам какво имаш предвид — любовни истории. Вие жените! Всички сте еднакви. Не ви интересува нищо друго, освен интимната страна.
Аликс почувства, че гърлото й пресъхва и неясно промълви:
— Да, но трябва да е имало любовни истории. Искам да кажа, ако знаех…
Отново за минута-две настъпи тишина. Джералд Мартин седеше намръщен, а лицето му изразяваше нерешителност. Когато заговори, стана сериозен, без следа от предишния шеговит тон:
— Да не би да смяташ за възможна, Аликс, онази история със стаята на Синята Брада1? Да, не отричам, в живота ми е имало жени. Няма да ми повярваш, дори ако отрека. Но мога да ти се закълна, че нито една от тях не е означавала нищо за мен.
Имаше искрена нотка в гласа му и това успокои внимателно слушащата го съпруга.
— Удовлетворена ли си, Аликс? — попита я той с усмивка и я погледна с любопитство. — Какво насочи мислите ти към такава неприятна тема тъкмо тази вечер?
Аликс се изправи и закрачи неспокойно насам-натам.
— О, не знам. Целия ден бях много нервна — призна си тя.
— Странно. Много странно — промълви тихо Джералд, сякаш говореше на себе си.
— Защо да е странно?
— О, мое мило момиче, не скачай така. Казах само, че е странно, тъй като по правило си толкова сладка и спокойна.
— Всичко днес сякаш е нагласено така, че да ме дразни — опита се да се усмихне Аликс. — Дори старият Джордж си беше втълпил някаква смешна идея, че заминаваме за Лондон. Обясни ми, че ти си му казал.
— Къде го видя? — попита остро Джералд.
— Дойде да работи днес вместо в петък.
— Проклет стар глупак! — възкликна ядно Джералд.
Аликс го гледаше учудена. Лицето на съпруга й се беше изкривило от гняв. Никога не го беше виждала толкова сърдит. Забелязвайки удивлението й, Джералд опита да се овладее.
— Той е проклет стар глупак! — възмути се съпругът.
— Какво може да си казал, за да го накараш да мисли така?
— Аз? Нищо не съм казвал. Поне… О, да, спомних си. Подхвърлих някаква лека шега за „заминаване за Лондон сутринта“ и предполагам, че го е взел на сериозно. Или не е чул както трябва. Ти, надявам се, си му обяснила, че не е разбрал, нали?
Чакаше с нетърпение отговора й.
— Разбира се, но той е упорит старец и след като нещо влезе в главата му, никак не е лесно да излезе оттам.
После му разказа как Джордж е спорил за сумата, поискана за къщата.
Джералд помълча минута-две и бавно заговори:
— Еймс искаше да получи две хиляди на ръка, а останалите хиляда за ипотеката. Предполагам, че това е причина за грешката.
— Много вероятно — съгласи се Аликс.