— О, Господи! — промърмори той и посегна към пистолета си.
Тялото полетя към него.
Той се свлече на колене. Тялото го удари, претъркулна се по гърба му безмълвно и падна. Издаде тъп звук, когато се удари в стъпалата зад него.
В следващия миг нещо друго го удари по гърба.
Той замахна — лакътят му попадна в мека плът и чу силно издихание. Усетил зловонния дъх, той мушна лакътя си назад още веднъж и изви тялото си. Нещо остро се заби в рамото му и разкъса защитната жилетка и кожата. От болка изпусна пистолета.
Разпери ръце, за да се хване за стълбата. Вместо нея напипа тенекията с газ. Сграбчи я. Отдолу се чуваше сумтене и ръмжене.
Завъртя тенекията и разплиска газта наоколо. Бледа, прегърбена сянка започна да се изкачва по стълбите. Чу как газта я опръска. Съществото крещеше и размахваше ръце. С един удар събори тенекията от ръцете на Джуд. Той тръгна надолу по стълбите и бръкна в джоба на ризата. Зад кутията с пури имаше кибрит.
В бедрото му се забиха животински нокти.
Той извади една кибритена клечка, като продължаваше да слиза заднешком. Драсна я в кибрита. Блесна синя искра.
Клечката не се запали.
Но нещото вече беше във въздуха и прескочи парапета.
Удари се в пода, ниско долу, и изсумтя. След това с тежки крачки изчезна към кухнята.
Джуд претърси стълбите. Намери фенера и оръжието си. След това седна на пода, някъде около обезобразеното тяло на Мери Зиглър, и се ослуша.
Десета глава
Рой изпитваше болки по цялото тяло. Най-вече в раменете и гърба. Имаше чувството, че не е слизал от колата цяла вечност. А бяха минали само седем часа. Не би трябвало да се чувства толкова зле, не и само след седем часа каране.
Той бръкна в чантата до себе си и напипа топлите хамбургери. Посегна да си вземе един. След това го остави. По-добре е да почака. Скоро щеше да спре, за да пренощува. Тогава можеше да се нахрани.
Докато караше по Голдън Гейт, погледна вдясно към Алкатраз9. Беше тъмно. Не се виждаше нищо, освен сигналната светлина. Още по-добре. За какво му е да гледа някакъв затвор?
Това не е затвор, припомни си той.
Разбира се, че е. Ако някога е бил затвор, ще си остане винаги затвор. Не може да се превърне в нещо друго.
Ако продължи по шосе 101 още десет минути, ще Види Сан Куентин. По дяволите, като че ли не беше прекарал достатъчно време в тази дупка.
Не искаше да си спомня за това.
Продължи напред и извади един хамбургер. Разви го. Изяде го бавно, като следеше пътните означения. Когато погълна последния залък, даде мигач и насочи понтиака към изхода за Мил Вали.
Спокойно. Харесваше му как се нареждаха нещата. Боб Марстън разбираше от коли.
Мил Вали не беше се променил много. Запазил бе атмосферата на малък провинциален град. Киното беше тъмно. Старата автогара изглеждаше същата. Зачуди се дали още продават онези книги с меки корици. Някъде вляво, на мястото на старите сгради, се издигаше огромна дървена конструкция. Мястото се променяше все пак, но бавно.
Едно голямо куче се появи на кръстовището. Рой натисна газта и зави рязко, за да го премаже, но проклетото създание отскочи настрани.
В края на града сви по пътя за Маунт Тамалпе, Мюр Удс и Стинсън Бийч. Пътят извиваше през горските хълмове. Известно време минаваше покрай пръснати тъмни къщи. След това сградите изчезнаха. Навлезе по-дълбоко в гората, на моменти почти спираше на острите завои.
Когато стигна до един черен страничен път, той се насочи към него и спря. Изгаси светлините. Тъмнината обви колата. Когато отвори вратата, вътре светна лампата. Отвори задната врата и свали червената раница от седалката. Извади фенер от един от страничните й джобове и я сложи на рамо. Затвори вратите на колата и навлезе в гората.
Теренът постепенно се издигаше нагоре. Докато се изкачваше, дънките му се закачаха за храстите. Скоро след като се отдалечи от пътя, прескочи ниска ограда от бодлива тел. Бодливата тел закачи дънките и одраска кожата му. Освободи крачола си и продължи нагоре.
На върха на склона претърси вечнозелената растителност. Изглеждаше гъста. Почти беше готов да се откаже, когато фенерът му освети едно достатъчно открито пространство. Пристъпи натам и се ухили.
Поляната беше около двадесет стъпки в кръг — предлагаше приятно равно място. Тук можеше да настани спалния си чувал. Някой друг беше палил огън, от който бяха останали наредени в кръг камъни. Вътре в кръга лежаха няколко овъглени консерви. Рой клекна и пипна една от тях. Беше студена.