— Да се освободят от труда! — усмихна се Лида. — Нима е възможно?
— Да. Поемете вие част от техния труд. Ако всички ние, градски и селски жители, всички без изключение се съгласим да разделим помежду си труда, който изразходва цялото човечество за удовлетворение на физическите нужди, на всеки от нас биха се паднали може би не повече от два-три часа дневно. Представете си, че всички ние, богати и бедни, работим само по три часа на ден, а останалото ни време е свободно. Представете си също, че за да зависим още по-малко от тялото си и за да работим по-малко, ние изобретим машини, заменящи труда, че се постараем да сведем нуждите си до минимум, че закалим себе си, децата си да не се страхуват от глад и студ и не треперим непрекъснато за здравето им, както треперят Ана, Мавра и Пелагея. Представете си, че не се лекуваме, нямаме аптеки, тютюневи фабрики, винарски заводи — колко много свободно време ни остава в края на краищата! И ние всички отдаваме това свободно време на науките и изкуствата. Както селяните поправят понякога със съвместни усилия път, така и ние общо, задружно бихме търсили истината и смисъла на живота и — уверен съм — истината би била намерена много скоро, човекът би се освободил от постоянния мъчителен, угнетяващ страх и дори от самата смърт.
— Но вие си противоречите — каза Лида. — Повтаряте: науката, науката, а отричате грамотността.
— Грамотност, когато човек има възможност да чете само фирмите на кръчмите и сегиз-тогиз книжки, които не разбира — такава грамотност си имаме още от времето на Рюрик, Гоголевият Петрушка отдавна знае да чете, а селото каквото е било при Рюрик, такова си е и до ден днешен. Не грамотност ни трябва, а свобода за широка проява на духовните способности. Необходими са не училища, а университети.
— Вие и медицината отричате.
— Да. Тя би била необходима само за научаване на болестите като природни явления, а не за лекуването им. Ако трябва да лекуваме — тогава не болестите, а причините им. Отстранете главната причина — физическия труд, и няма да има болести. Не признавам наука, която лекува — продължих разпалено. — Науките и изкуствата, ако са истински, се стремят не към временни, не към частни цели, а към вечното и общото — те търсят истината и смисъла на живота, търсят Бога, душата, но впрегнат ли ги за нуждата и злобата на деня, за аптечките и библиотечките, те само усложняват, задръстват живота. Ние имаме много медици, фармацевти, юристи, много грамотни хора, но ни липсват биолози, математици, философи, поети. Целият ум, цялата духовна енергия са отишли за удовлетворяване на временни, преходни нужди… Сред учените, писателите, художниците кипи труд, благодарение на тях животът става по-удобен с всеки изминат ден, нуждите на тялото се умножават, а от истината сме още далеч и човекът, както и преди, си остава най-хищното и най-нечистоплътно животно и всичко върви натам — човечеството в по-голямата си част да се изроди и да загуби завинаги всяка жизнеспособност. При такива условия животът на художника няма смисъл и колкото по-талантлив е, толкова по-странна и непонятна е неговата роля, защото на практика излиза, че той работи, за да забавлява хищно нечистоплътно животно, поддържайки съществуващия ред на нещата. А аз не желая да работя и няма да работя… Нищо не е нужно и земята може да върви по дяволите!
— Мисюска, излез — каза Лида на сестра си, изглежда, решавайки, че думите ми са вредни за такова младо момиче.
Женя погледна жално сестра си и майка си и излезе.
— Подобни симпатични неща се казват обикновено, когато човек иска да оправдае собственото си равнодушие — каза Лида. — Да се отричат болниците и училищата, е по-лесно, отколкото да се лекува и да се учи.
— Вярно, Лида, вярно — съгласи се майката.
— Вие заплашвате, че няма да работите — продължи Лида. — Изглежда, високо цените произведенията си. Но да прекратим спора, ние никога няма да се разберем, защото и най-несъвършената от всички библиотечки и аптечки, за които току-що се изразихте така презрително, аз поставям по-високо от всички пейзажи на света — и веднага се обърна към майка си и заговори със съвсем друг тон: — Князът е много отслабнал и много се е променил, откакто идва за последен път у нас. Пращат го във Виши.