Поляков слушаше този разказ в някакво вцепенение и не можеше да повярва на ушите си.
— След седмица при вътрешното контролно първенство аз забих дявол знае накъде, паднах, изгубих съзнание и едва не замръзнах. В кръвта ми, ако помниш, откриха конска доза наркотици. Как точно е станало — умът ми не го побира. Дори за секунда не се съмнявам, че е било негова работа, но не можех да го докажа. В интерес на истината, дори не се опитах. Пък и доста бях наплашен… Нищо чудно някой друг да е искал да изиграе мойта роля на „пожарникар“, кой знае. Оттогава не съм виждал Принца — с известно облекчение призна Терапевта. — Макар че чувам доста работи за него, напоследък е станал колосална фигура. Понякога ми изпраща поздравителни картички, в които пита колко често си мия краката и дали не съм минал на стрелба с арбалет… Искам да ме разбереш, братле. Такива груби похвати и плоски шеги могат да си позволят само много, много силни хора. А ние не се числим към тях. Затова бягай накъдето ти видят очите. Пази онова, което аз не можах да опазя… Това е, а сега идвай да ядем шишчета.
Телефонът иззвъня. Терапевта с неудоволствие вдигна слушалката:
— Да… Момент. Тебе търсят — каза той с удивление.
Не по-малко учуден, Поляков пое слушалката и чу далечен, леко дрезгав глас, който му се стори познат:
— Вячеслав Георгиевич? Има нова информация от Кривцов по интересуващия ви въпрос. Среща след един час най-добре при някоя станция на метрото. Да речем, при „Кузнецкий мост“. Чувате ли ме?
— Да — машинално каза Поляков, без да разбира нищо.
— Ще успеете ли да дойдете след един час? Годидза8? — неочаквано с грузински акцент, сякаш на шега, произнесе далечният глас.
— Годидза — повтори Поляков.
И веднага се чу сигналът за свободно.
— Кой беше? Давал ли си на някого моя номер? — разтревожи се Терапевта.
— Не съм — с усилие каза Поляков. — Това е мой познат, който няма нужда да му се дава каквото и да било — той самият е като телефонен указател.
И си помисли, че може би беше чувал този глас в кантората на Кривцов. След което побърза да се сбогува:
— Извинявай, трябва да потеглям.
— Ако искаш, да пратя някого да те придружи?
Поляков отрицателно завъртя глава.
След един час той спря до „Кузнецкий мост“ и без да слиза от колата, се приготви да чака. Интериорът във волвото на Кривцов осигуряваше пълен комфорт, но не биеше на очи с излишен разкош.
Колко неприятно е, когато ти се налага сам да се занимаваш с всичко. А той отдавна вече беше отвикнал от това.
Безброй пъти премисляше една и съща схема: Гибона, Талин, Москва, Принца. С отстраняването на Гибона беше махнал една важна брънка във веригата на Принца и сега трябваше да усети на гърба си неговата реакция. Но защо не става така?
Поляков тъпо гледаше към магазин „Детски свят“ и не можеше да си обясни. Дали Кривцов наистина е в състояние да изясни ситуацията?
Значи Москва… Принца… Гибона… Талин… Трябва да се обади на Маша, за да разбере какво е положението във фирмата… И така значи, Талин… ами да, оня дъртак „кореспондентът“…
И тогава в главата му като мълния проблесна: леко дрезгавият глас! Значи старецът беше разговарял с него по телефона уж от името на Кривцов. По дяволите, какъв кретен излезе! Принца със сигурност знае как да се свърже с Терапевта! С неговите шишчета. И сега е съвсем явно, че няма какво да чака тук, освен някой куршум в тила.
Поляков нервно се огледа и бързо потегли. След двайсет минути беше вече в болницата. Без да изчака асансьора, на бегом изкачи стълбите и нахълта в стаята на сина си.
На мястото му лежеше някакъв възрастен мъж, бинтован от главата до краката. Изпод бинтовете на врата изпъкваше огромната му адамова ябълка. Поляков се стъписа:
— Вие… Отдавна ли сте тук?
— Ами, кажи-речи, от един час — сподели бинтованият, при което адамовата му ябълка се раздвижи.
— А къде е младежът, който лежеше тук?
— Изписали са го, преди да ме настанят — съобщи адамовата ябълка.
Поляков се хвана за главата. Изписали са го! Със счупени крака! Докато чакаше в центъра на града, тия мръсници са отвлекли сина му!
Погледна в хладилника. Ами да, неговите продукти са тука. О, Господи, трябва да измисли нещо по така…
Изведнъж се сети: Ира! Излезе в коридора и буквално на пръсти, сякаш да не стресне някого, влезе в съседната стая. Ирина все така безгрижно спеше, както и при другите му посещения. Поляков предпазливо я поразтърси за рамото…
8
Руската дума „годится“, изопачена с грузински акцент. В случая: става, разбрахме ли се? — Б.пр.