— Нямам търпение.
Е, бях подготвил сцената, произнесох някоя и друга реплика и сега идваше моментът да се оттегля вляво.
— Ще се видим на партито.
Занесох бирата си на една от коктейлните маси във фоайето и огледах салона. Бяха се появили неколцина от групата, но Сара я нямаше.
По време на инструктажа Карлос ме предупреди, че цивилни агенти от оруелското вътрешно министерство следели хотелите, които приемат американци. Но тъй като кубински граждани общо взето не се допускали в хотели за чужденци, ченгетата се престрували на латиноамерикански туристи и бизнесмени. Лесно съм щял да ги различа, увери ме Карлос, по евтиното им облекло, лошите обноски и факта, че никога не си плащали пиенето. Звучеше по-скоро като сцена от филм за инспектор Клузо, отколкото като кубинска версия на Големия брат. Обаче май трябваше да послушам Карлос.
Както си седях, изведнъж ме осени — намирах се в комунистическа Куба, където параноята представляваше средство за оцеляване. И по някое време през следващите десет дни или щях да съм богат в Америка, или щяха да ме хвърлят в тукашен затвор, или щеше да ми се случи нещо още по-лошо. Освен това щях да правя секс с жена, която едва познавах — нямаше да ми е за пръв път, ама все пак беше вълнуващо.
Що се отнасяше до Сара, съчувствието не е от силните ми страни, но се замислих за рисковете, които поема тя. Нейните мотиви за идването ѝ тук бяха много по-силни от моите, което в никакъв случай не омаловажаваше смелостта ѝ. Всъщност тези нейни мотиви можеха да я стимулират да поеме известни рискове, които аз не одобрявам. Пази се от хора, готови да умрат за някаква кауза — особено ако си им подчинен.
И накрая, и аз като нея знаех, че спането с мен всъщност не е част от работата и че лесно ще имитираме романтична връзка — както го изискваше оригиналният сценарий, който сигурно бяха подготвили двамата с Карлос, откъдето и измисленото гадже. Само че Сара беше променила сценария и отношението си и сега бе готова не само да умре за своята кауза, но и… е, да се чука за нея. Ей на това му викам жертвоготовност!
И в замяна на секса Сара искаше от мен лоялност, надеждност и ангажираност. На бойното поле мъжете са свързани помежду си по друг начин. Жените, попаднали с партньор в опасна ситуация, са установили, че сексуалната връзка обикновено държи идиота в подчинение.
А може и наистина да ме харесваше. Колкото и невероятно да изглежда. И това можеше да доведе до съвсем други проблеми. Особено ако чувството беше взаимно.
Допих си бирата и си погледнах часовника. До коктейлното парти оставаха петнайсет минути.
В бойна обстановка изпитвах противоречиво съчетание от усещане за повишена осъзнатост и чувство за нереалност. Струваше ми се, че това няма как да се случва с мен. Ама се случваше и както бях обещал на Сара по време на разговора ни на „Мейн“, щом бях дошъл в Куба, нямаше да се отметна от думата си. Изцяло съм на разположение, както се казва в американската армия. И готов за действие.
Секс, пари и приключения. Какво по-хубаво от това?
17
Лъскавият ресторант на покрива се намираше в новото крило на хотела и спокойно можеше да е и в Маями Бийч. В Куба духаха ветровете на промяната, но не и пасатите, и продължаваше да е все така горещо и влажно.
Обикновено съм точен, когато се отнася за коктейли и мадами, обаче около половината от групата още я нямаше, включително Сара. Тад, Алисън и професор Нейлбъф стояха до една саксия с палма и разговаряха с висок мъж с дълга вчесана назад коса и тесен панталон. Предположих, че това е нашият кубински екскурзовод.
Всички изглеждаха освежени след уморителния ден, прекаран в търчане по летища, бюрократични идиотщини и тропически зной. Студеният душ ободрява. Както ни съветваха туристическите ни брошури, мъжете носеха спортни сака без вратовръзки. Дамите се бяха гримирали и явно се чувстваха комфортно е прохладните си летни рокли.
Забелязах, че Ричард Невил попива потта от челото си с носна кърпа и се налива с мохито, докато в същото време граби от таблите с ордьоври, разнасяни от сервитьорките, и някак си успява да пуши цигара. Изумително. Красивата му съпруга Синди стоеше сама до перилата, любуваше се на осветения град и отпиваше от мохитото си. При други обстоятелства щях да отида при нея, ама нали предстоеше да ме сваля Сара Ортега.
Мярнах един бар и се насочих натам. Бившите офицери от бойната пехота не пият коктейли в основни цветове и с чадърчета, затова дадох мохитото си на бармана и си поръчах водка с лед.