— Гледай да го направиш.
— Няма проблем. — Джак се зазяпа в мрежестите чорапи на момичето с пурите. — Тука къде може да си намери мадама един моряк?
Спомних си лекцията на Сара по този въпрос и го осведомих:
— Сексът с проститутка може да те вкара в пандиза за четири години.
— Кофти. А колко ли взимат?
— Имаш важна задача, Джак. Дръж си оная работа в гащите. — Кой го казва? Джак се нацупи, затова го информирах: — Сигурен съм, че можеш да свалиш някоя сеньорита след няколко чаши и вечеря.
Той се усмихна.
— Трябва ми помощник.
— Имам среща.
— Сериозно? Гаджето те държи на къс повод, а?
Поръчах още две бири. Джак си носеше зипото и запалихме пурите.
— Митничарите претърсиха ли яхтата? — попитах аз.
— Не. Изобщо не слязоха долу. Зарадваха се на подаръците си и ни приветстваха с добре дошли в Куба.
— Декларира ли оръжията?
— Те бяха в шкафа и ги забравих.
— Добре… Сети ли се да купиш още боеприпаси и бронежилетки?
— Струваха ми цяло състояние. — Той смени темата. — Разбра ли как ще качим парите на борда?
— Още не, обаче ще разбера, когато със Сара отидем в Кайо Гилермо.
— А аз как ще разбера?
— Пита ли Фелипе дали знае нещо?
— Да. Питах го. Отговори ми „по comprende“[7].
И може да казваше истината. Само че не цялата истина.
— Някой ще ти съобщи — на тебе или на Фелипе, — докато сте в Кайо.
— Колко са парите?
— Да речем само, че няма да ни е леко.
— Какво да правя, ако не се появиш и стане време флотилията да отплава за Кий Уест?
— Ще отплаваш заедно с другите яхти.
Джак ме погледна.
— Не мога да го направя.
— Това е заповед.
Той се вторачи в издигащия се от пурата му дим.
— Не мисли за неща, които не зависят от тебе, Джак. Просто иди на турнира и се забавлявай. — И прибавих: — Що се отнася до идването ни със Сара и качването на парите на борда, както си се убедил на кея, всички в тази страна са подкупни.
— Ние с тебе сме били известно време в преебани страни като тази — напомни ми моят помощник — капитан. — Случвало ли ти се е местните да те измамят?
— Поне веднъж седмично.
— И на мене. Така че…
— Така че, ако ни измамят, ще правим като тогава. Ще си пробием път с оръжие.
— Имаш ли оръжие?
— Не. Ти имаш. Четири броя.
— На теб ще ти трябва оръжие преди да стигнеш до Кайо Гилермо. — Джак впери поглед в мен.
Е, знаех накъде бие. Знаех и че в банана си не носи презервативи.
— Как го прекара през митницата?
— Беше по-лесно, отколкото си мислех. Двамата кубинци, дето се качиха на борда, ни раздадоха митнически декларации и ние ги попълнихме и подписахме. Нищо не декларирахме. Ония си взеха формулярите и плячката и си тръгнаха.
— Притежанието на оръжие в Куба не е твое конституционно право, а твоята смъртна присъда — осведомих го.
— А бе, синко, в моята страна контрол над оръжието значи да използваш и двете си ръце. — И прибави: — Глогът ще ти даде повече шансове да се качиш на „Мейн“. С парите.
— Както и да ме арестуват, ако на излизане от тоя бар ме спрат и ме обискират.
— „По-добре да имаш оръжие и да не ти дотрябва, отколкото да ти дотрябва и да нямаш“ — цитира Джак една от тениските си.
— Така е. Добре де… благодаря.
— Сега го казваш ей така, обаче по-късно може и да го мислиш наистина. — Той отпи глътка бира и отбеляза: — Тая гадост хич не е лоша. Трябва да я внасяме в Щатите. Мога да вложа своя милион в такъв бизнес, когато вдигнат ембаргото.
— Половин милион за транспорта и още половин за участие в бойни действия, ако ни обстрелват — напомних му. — Даже да не те ранят.
Джак ме погледна през дима от пурата си.
— Забравих да ти кажа — глокът ще ти струва половин милион.
— Че той си е мой.
— Рискувах живота си, за да ти го донеса.
— Не съм те молил.
— Виж какво, капитане, щом не го искаш, ще го върна на яхтата.
— Странно, че още не си милионер.
— Прав си.
— Обаче си задник.
— Не ме дразни. Въоръжен съм. А ти не си. — Това му се стори смешно.
Известно време поседяхме в мълчание, наслаждавайки се на бирата и пурите. Един диджей монтира уредбата си и пусна албум на Синатра. Джак беше гладен, поиска менюто и си поръча кубински сандвичи. Франк пееше „Това е животът“.
— Какво се е случило с жена ти? — попитах го във връзка с песента.
— Разболя се.
— Деца?
— Не.
— Кой е най-близкият ти роднина?