— Освен… любовта.
Сара се усмихна.
— Демонстрацията на БРР означава ли, че властите може да отменят турнира? — попитах.
Тя се позамисли.
— Режимът се държи като човек, който се е съгласил да направи купон у тях и в последния момент се е отказал. И през идните месеци ще станем свидетели на още такива прояви. — Помълча и добави: — Толкова време са били изолирани, че не могат да взимат решения. Освен това в правителството има фракции за и против размразяването.
— Това „да“ ли означава, или „не“?
— Ако търсят повод да отменят турнира, лесно ще намерят. Но може да са доволни от пропагандната стойност на анти-американската демонстрация. Може да са организирали още една в Кайо Гилермо.
— Ясно. А откъде са научили за пристигането на флотилията всички ония проамерикански настроени кубинци?
— Разнесло се е от уста на уста. Този начин на комуникация тук е по-разпространен от есемесите. А може да са чули и от радио „Марти“, което се излъчва от Щатите, ако не са го заглушавали.
— Значи Антонио може да е чул за „Пескандо Пор ла Пас“ от радио „Марти“.
— Или от Бригадата за бързо реагиране, в която членуват лос виджилантес-чиватос, които на свой ред донасят в ПНР, Националната революционна полиция.
— Пишман станах, че попитах.
— Това е полицейска държава, Мак. Никога не го забравяй.
— Добре. Е, утре вечер ще разберем откъде получава информацията си Антонио.
— Все още ли искаш да се срещнеш с него?
— Когато местен предложи да ти продаде информация, никога не отказваш. Даже лъжите имат известна разузнавателна стойност.
— Добре… Какво друго научи от непозволената си среща с Джак?
— Е, зарадвах се, че попита. Откъде да започна? От пистолета ли? Или от Едуардо? Трябваше да запазя пистолета за накрая.
— Едуардо тайно се е качил на яхтата. — Погледнах я.
Тя не извърна очи.
— Опасявах се от това.
— Щом ти или Карлос сте знаели, че Едуардо може да извърти такъв номер, трябваше да оставите някой да го държи под око в Маями.
Сара помълча, после обясни:
— Едуардо е… влиятелен човек.
— Ясно. Той плаща сметките.
— Не е само това. Никой не може да откаже на Едуардо.
— Да не е кубинският кръстник?
— Нещо такова — Тя се усмихна принудено. — Но добър кръстник.
— Е, ако знаех какво замисля дон Едуардо, определено нямаше да приема предложението ти за това пътуване.
— Не те обвинявам, че си ядосан. Но не смятах, че той ще…
— Само че го е направил. И ако полицията го залови, може да си имаме сериозен проблем.
— Той никога няма да…
— Виждал съм как афганистанската полиция превръща талибански бойци в хленчещи хлапета.
Сара не отговори.
— Добре. Ако Едуардо не беше дядо на Фелипе, щях да кажа на Джак да го хвърли зад борда.
— Ти не би…
— Ще защитавам сигурността на тая операция, както и живота на нас тримата с тебе и Джак, на каквато и да е цена.
Тя не изглеждаше много доволна, но пък май бях успял да я убедя.
— Засега Фелипе пази Едуардо на яхтата. — И ненужно прибавих: — Не искам да тръгне да се мотае из Хавана.
— Той… той иска да отиде от Кайо Гилермо до родния си дом. И да посети гробището, където почиват близките му. На Вси светии — Задушница. Тук правим така. — Сара ме погледна. — И иска да умре в Куба.
Е, поне това трябваше да е лесно. Поомекнах малко и отвърнах:
— Добре. Разбирам.
Като се замислех за онзи романтичен круиз и последвалите ми срещи с Карлос в Маями и Кий Уест, виждах в операцията доста неща, които можеха да се объркат, например идването на Едуардо в Куба. Както и попадането на Сара във вниманието на властите. А също моята връзка с госпожица Ортега. Е, всичко това се беше случило. А сега изникваха и нови проблеми като Антонио или пистолета, който щеше да се превърне в проблем само ако ме заловяха с него. От друга страна, ако послушах Джак, оръжието можеше да реши проблема с Антонио — макар да не намирах причина за това. Засега.
Отгоре на всичко имаше вероятност да отменят турнира и/ или срещата с нашия човек да не се осъществи. Само че това всъщност не бяха проблеми. А безопасен начин да се приберем у дома.
В заключение, още дори не бяхме напуснали Хавана и както бяха казвали моите шотландски прадеди, „И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести“[8], с други думи „тая работа не става, еба ти“. После идваха Камагуей, пещерата и Кайо, където щяхме да се сблъскаме с истинско предизвикателство — стига да успеехме да се измъкнем от столицата.