Той се намръщи подозрително.
— Später!4 — тихо каза Филип Филипович.
— Gut5 — съгласи се асистентът му.
Зина донесе пуйката. Борментал наля на Филип Филипович червено вино, предложи и на Бубев.
— Не ща, по-добре водчица да си пийна. — Лицето му беше се лъснало, по челото му беше избила пот, той беше се развеселил.
Филип Филипович също поомекна след виното. Очите му се проясниха, той благосклонно поглеждаше Бубев, чиято черна глава седеше в салфетката като муха в сметана.
А Борментал, след като си похапна, прояви жажда за дейност.
— Е, какво да предприемам тази вечер с вас? — поиска да чуе той мнението на Бубев.
Той премигна няколко пъти и отговори:
— Най-добре ще е да идем на цирк.
— Всеки ден на цирк — благодушно му възрази Филип Филипович. — Според мен това е доста скучно. На ваше място поне веднъж бих отишъл на театър.
— На театър няма да ида — неприязнено му отвърна Бубев и си прекръсти устата.
— Хълцането на трапезата убива апетита на околните — машинално му съобщи Борментал. — Извинявайте за забележката… А защо’ собствено не ви харесва театърът?
Бубев погледна през празната чаша като през далекоглед, помисли малко и се нацупи.
— Ами щото се правят на улави… Дърдорят, дърдорят… Чиста контрареволюция!
Филип Филипович се отпусна на готическата облегалка и така се разсмя, че в устата му засвятка златна тараба. Борментал само завъртя глава.
— Да бяхте почели нещо — предложи той. — Защото все пак…
— И бездруго чета, чета… — отговори Бубев й неочаквано си наля хищно и бързо половин водна чаша водка.
— Зина — тревожно извика Филип Филипович, — вдигни водката, моето момиче. Стига ни толкова. Та какво четете?
— В главата му изведнъж се мярна картина: необитаем остров, палма, човек, облечен с животински кожи и с калпак на главата. „Не ще е зле Робинзон…“
— А бе тая, как се викаше… кореспонденция на Енгелс с оня, как му беше името… с Кауцки.
Борментал спря вилицата с парче бяло месо насред пътя, а Филип Филипович си разплиска виното. Бубев издебна момента и глътна водката.
— А ще ми бъде ли позволено да знам какво можете да кажете по повод на прочетеното?
Бубев вдигна рамене.
— А бе не съм съгласен.
— С кого? С Енгелс или с Кауцки?
— И с двамата — отговори Бубев.
— Това е великолепно, заклевам се в господа. „На любимата чудесна…“ А какво бихте могли да предложите от своя страна?
— Какво има да предлагам?!… Пишат, пишат… конгрес, някакви си германци… чак ми се пръска главата. Майката му е всичко да се раздели поравно…
— Точно така си мислех — възкликна Филип Филипович и тупна с длан по масата, — именно това предполагах.
— И начинът ли ви е известен? — заинтригуван попита Борментал.
— Какъв ти начин! — поясни Бубев, който беше станал словоохотлив след водката. Фасулска работа. Щото на какво прилича; един се шири в седем стаи, има четирийсет чифта гащи, а друг обикаля боклукчийските кофи да намери нещо за ядене.
— Това за седемте стаи сигурно е намек по мой адрес? — попита Филип Филипович, горделиво присвил очи.
Бубев се сви и нищо не каза.
— Добре, аз също не съм против подялбата. Докторе, колко души отпратихте вчера?
— Трийсет и девет — веднага отговори Борментал.
— Хм… Триста и деветдесет рубли. На тримата мъже… Дамите — Зина и Дария Петровна — няма да ги слагаме в сметката. Вие, Бубев, дължите сто и трийсет рубли.
— И таз добра! — уплашено му отговори Бубев. — За какво?
— За крана и за котарака — неочаквано ревна Филип Филипович, излизайки от състоянието на иронично спокойствие.
— Филип Филипович — тревожно се обади Борментал.
— Почакайте!… За безобразието, което извършихте и благодарение на което не можах да приема пациентите си. Това е направо нетърпимо. Скача човекът като първобитен из целия апартамент, кърти кранове. Кой уби котката на мадам Полосухер? Кой?…
— Вие, Бубев, онзи ден сте ухапали една дама на стълбището — връхлетя го и Борментал.
— Вие стоите… — ръмжеше Филип Филипович.
— Ама тя ме фрасна по мутрата — изквича Бубев, — мутрата ми да не би да е общинска?!
— Защото сте я ощипали за гърдата — развика се Борментал и събори чашата си, — вие стоите…
— Вие стоите на най-долното стъпало на развитието — надвика го Филип Филипович. — Вие тепърва има да се формирате, слабо в умствено отношение същество. Всичките ви постъпки са животински, а вие в присъствието на хора с висше образование си позволявате с абсолютна непоносима безцеремонност да предлагате съвети от космически мащаб и не по-малко космическа глупост за това как всичко да се раздели… и в същото време изядохте пастата за зъби.