След това се качи в колата на Арлен, увери се, че не идва никой, пусна радиото на някаква блус станция и подкара, като включи фаровете чак на магистралата към мотела, където събра нещата си и напусна стаята.
8.
— Нечувана наглост — каза адвокат Ленард Майлс. — Безмерно нахалство.
— Да нямаш предвид безмерна смелост? — попита дон Фарино.
— Както и да е.
В огромния солариум имаше трима души, без да се брои майната2, която провеждаше някакъв свой шумен разговор в клетката сред пищната растителност. Фарино седеше в инвалидната си количка и както обикновено беше с костюм и вратовръзка. Двадесет и осем годишната му дъщеря София седеше в тапицирано със зелена коприна меко кресло под палмите. Майлс сновеше напред-назад.
— Кое точно според теб е наглост? — попита София. — Че е осакатил Карл или че снощи ни се обади да ни каже?
— И двете — отвърна Майлс, спря да крачи и скръсти ръце. — И най-вече обаждането. Абсолютна арогантност.
— Чух касетата с обаждането — каза София. — Държанието му не беше арогантно. По-скоро звучеше като обаждане от химическото чистене, че дрехите ти са готови.
Майлс впери поглед в дъщерята на Фарино, но когато заговори отново, го отмести към дона. Мразеше да се разправя с тази жена. Големият син на Фарино, Дейвид, беше много по-свестен, само че беше увил доджа си около един телефонен стълб с двеста и петдесет километра в час. Вторият му син, Скаг Малкия беше безнадежден случай. Голямата дъщеря на дона Анджелина беше избягала в Европа още преди години. И беше останало това… момиче.
— Както и да е, сър — обърна се Майлс към бившия дон. — Смятам, че трябва да се обадим на Датчанина.
— Така ли? — попита Байрън Фарино. — Толкова ли е сериозно според теб, Ленард?
— Да, сър. Той осакатява един от хората ни, след което се обажда, за да се похвали с постъпката си.
— Или се обажда, за да ни спести конфуза, когато прочетем за Карл във вестниците — каза София. — Така поне ни даде възможност да се озовем първи на местопроизшествието.
— Местопроизшествието — изимитира я Майлс, без да крие насмешката си.
София сви рамене.
— Направихме така, че да прилича на катастрофа. Спестихме си доста въпроси и съдебни разходи.
Майлс поклати глава.
— Карл е смел и лоялен служител.
— Карл е абсолютен идиот — каза София Фарино. — Тия стероиди явно са му изпили и малкото мозък, дето го е имал.
Майлс понечи да отвърне остро на малката кучка, но много бързо размисли и продължи да мълчи и да слуша майната, която се караше с невидимия си опонент.
— Ленард — обади се дон Фарино, — какви са били първите думи на Карл сутринта, когато дойде в съзнание?
— Не е казал нищо. Ченето му е цялото в тел и освен това ще има нужда от сериозна операция на лицето преди да…
— Добре тогава, какво е написал на Бъди и Франк?
Адвокатът се поколеба и след малко отговори:
— Че е бил проследен и нападнат от петима от хората на Гонзага.
Дон Фарино бавно кимна.
— И ако бяхме повярвали на Карл… и ако Курц снощи не се беше обадил… и ако тази сутрин аз не се бях обадил на Томас Гонзага, сега щяхме да сме във война, нали, Ленард?
Майлс разпери ръце и сви рамене.
— Карл се е притеснил. Боляло го е — бил е надрусан с лекарства — и се е уплашил, че ще обвиним него.
— Той е проследил Курц и се е опитал да уреди личните си работи в работно време — каза София Фарино. — И е успял да оплеска дори това. От къде на къде да не го обвиняваме?
Майлс само поклати глава и изгледа дон Фарино с израз от типа „Какво ли разбират жените от тези работи?“.
Байрън Фарино се размърда в инвалидната количка. Заседналият преди осем години до гръбнака му куршум очевидно му причиняваше голяма болка.
— Напиши чек от 5000 долара за семейството на Карл — каза донът. — Той живее с майка си, нали?
— Да, сър. — Майлс не намери за нужно да споменава, че Карл живее с един двайсетгодишен манекен.
— Нали ще се погрижиш, Ленард?
— Разбира се. — Майлс се поколеба, но реши да кара направо. — Ами Датчанина?
Фарино замълча. Майната в палмите продължаваше да спори шумно със самата себе си. Накрая възрастният дон каза:
— Да, мисля, че е редно да се обадим на Датчанина.
Майлс премигна. Изненадата беше приятна. Така щеше да си спести 30 000 долара от Малкълм и Кътър. Нямаше никакво намерение да си иска аванса.
2
Подобна на врана птица, обитаваща Южна Азия, с изключително богат диапазон на имитиране на гласове и звуци. — Б.пр.