— Разбираш ли, брато? — повтаряше за четвърти път Малкълм Кибунте на Дураг4. — Утре по някое време той ще влезе при съдията и след това вечерта или вдругиден сутринта ще го откарат в затвора.
— Разбирам — каза Дураг и взе да кима. Погледът под подпухналите му клепачи се разфокусира още повече, но все пак му беше останала мисъл, колкото за целите на Малкълм.
— Добре. — Малкълм тупна гангстера по гърба.
— Ама не разбирам, да знаеш, какво трябва да дам на теб — каза Дураг и премигна, без да спира да кима. — Иначе що ще си толкова щедър, а? Нали разбираш? Що ще ми даваш всичките десет бона от Братята, а пък ние да очистим белия задник вместо теб? Чуваш ли ме?
Малкълм разпери ръце.
— Не е за мен, Ду. Братята от крило Д искат да го очистят. Аз няма как да вляза с него, затова ти казвам на теб, брато. Ако искаш да ми чупиш нещо от наградата, страхотно, ама аз не мога да вляза там при това копеле, нали разбираш? Затова, ако хората ти свършат работата… — Малкълм сви рамене, — копелето е мъртво, Братята са щастливи и всичко е страхотно.
Дураг продължаваше да се мръщи и да осмисля предложението с надрусания си мозък, но явно не намираше никаква уловка.
— Утре е денят за посещения в затвора. Ще отида рано, към десет, и ще се видя с Лойд, Малката пишка и Дарил и бялото ти момче ще стане на мърша преди да ги приберат по килиите.
— Може да не го прехвърлят до вдругиден — напомни му Малкълм. — Но може да го прехвърлят и утре. Ще го закарат при съдията утре и сигурно ще го прехвърлят утре.
— Както и да е.
— Взе ли снимката, брато?
Дураг потупа горния джоб на мазното си камуфлажно яке.
— Запомни ли му името, брато?
— Къртис.
— Курц. — Малкълм потупа кимащата глава на Дураг по червената превръзка. — Курц.
— Да де. — Дураг поклати глава, слезе от мерцедеса и тръгна наперено по улицата. Неколцина от приятелчетата му го последваха със същата олюляваща се походка. Дураг бръкна в торбестите си джинси, извади няколкото бутилчици с крек, които му беше дал Малкълм, и им ги раздаде като бонбончета.
14.
Курц почти беше забравил що за лудница е предварителният арест в сравнение с организираната лудница в затвора. Лампите никога не гаснеха и с напредването на нощта довлачваха все нови и нови задържани; към полунощ в неговата килия вече имаше повече от десет души, а шумът и вонята биха накарали и будистки монах да изповръща червата си. Един наркоман крещеше и плачеше и повръщаше, и продължи да крещи, докато Курц не му помогна да се отпусне, като притисна с два пръста нерва до сънната му артерия. Пазачите не дойдоха да почистят повръщаното.
В килията имаше трима бели, включително наркоманът, и черните както винаги отстояваха територията си и хвърляха застрашителни погледи към Курц. Той знаеше, че ако някой от тях го познае, ще знае и за фетвата на Братята и тогава нощта ще е дълга. Курц нямаше нищо, което да му послужи за оръжие — пружина, кламер, химикалка — изобщо нищо остро, и затова реши да си направи система за ранно предупреждение и да се опита да поспи. Свали изпадналия в несвяст наркоман на пода и с ръба на дланта си убеди и другия бял да подремне. След това направи нещо като барикада от телата им на около метър от пейката. Препятствието едва ли щеше да попречи много на черните, но поне щеше да ги забави малко. Естествено, това в никакъв случай не беше проява на дискриминация спрямо затворниците афроамериканци, просто те бяха повече и бе по-вероятно да са чували за наградата за главата му.
По пода щъкаха хлебарки — първо пируваха в локвата повърнато на ничията земя, а след това изучаваха гънките по дрехите на наркомана и полазваха голия глезен на другия бял.
Курц се сви на твърдата пейка и задряма. След малко глъчката стихна и повечето затворници също задрямаха или продължиха да псуват, но по-тихо. Ченгетата докарваха нови проститутки и наркомани и ги набутваха в килиите по следващия коридор. Ханът очевидно не беше спуснал кепенците.
Някъде към два през нощта Курц се стресна и автоматично замахна във въздуха с юмрук. Беше усетил движение. Един униформен полицай отключваше вратата на килията.
— Джо Курц.
Курц се надигна предпазливо, без да обръща гръб нито на останалите затворници, нито на ченгето. Можеше да е някакъв номер на Хатауей, а можеше и някой от полицаите да е видял документите от ареста и да го е свързал с обещаната от Братята награда.
Униформеният полицай беше сънен и дебел и — като всички ченгета в коридора — беше оставил оръжието си от другата страна на основната плъзгаща се решетка. Носеше палка и спрей със сълзотворен газ на колана. Видеокамерите следяха всяко тяхно движение. Курц реши, че ако Хатауей или някой друг го дебне зад ъгъла на коридора, единственото, което може да направи, е да отнеме палката на дебелия полицай, в случай на стрелба да го използва като щит и да се опита да се приближи до нападателя. Скапан план, но без оръжие нямаше какво друго да импровизира.