Гейл, скъпа. Толкова съжалявам.
Телепатичният й допир достига до глъбините на съзнанието му. Знам. Знам.
Заспиват там, в сянката на дюните; Джърнисавиен дебне скакалци, а вятърът шумоли из тревите. Джереми сънува и сънят му безпрепятствено се смесва с този на Гейл, и за пръв път у никого от двамата няма и капчица болка.
Очи, които аз не смея да погледна и
Събужда се в овощната градина в хладната привечер и се опитва да разговаря с Бог.
— Роби?
Шепне, но думите прозвучават високо във вечерната тишина. Роби? Там ли си?
Последната светлина си е отишла от хълма на изток; небето е безоблачно. Багрите се оттичат от света и всички предмети стават сивкави. Джереми мълчаливо поглежда към къщата, където Гейл приготвя вечерята под светлината на газената лампа в кухнята. Усеща нежния й телепатичен допир; тя слуша.
Роби? Чуваш ли ме? Искам да поговорим.
Внезапно откъм хамбара се разнася плясък на криле и той скача. Засмива се, поклаща глава, хваща се с две ръце за един нисък черешов клон и подпира брадичка върху тях. Покрай поточето се стъмнява и той вижда примигването на светулките. И всичко това е взето от спомените ни? От преживяното в света?
Тишината се нарушава единствено от жуженето на насекомите и тихия ромол на поточето. Първите звезди се показват между тъмните клони на дърветата.
— Роби — казва високо Джереми, — ако искаш да говориш с нас, добре си дошъл.
Това е вярно само отчасти, но той не се опитва да крие останалото, което го отрича. Нито големия въпрос, който лежи под всичките им мисли като земетръсна кухина: какво ще стане с хората, когато техният Бог Творец умре?
Остава в градината, докато съвсем се стъмнява; стои облегнат на клона, наблюдава появата на звездите и чака гласа, който не идва. Най-накрая Гейл го извиква и той отива да вечеря.
— Струва ми се — казва Гейл, щом довършват кафето си, — че знам защо Джейкъб се е самоубил.
Джереми внимателно оставя чашата си на масата и се съсредоточава в очакване мислите й да се оформят в думи.
— Според мен това има връзка с разговора между него и мен през нощта, когато вечеряхме в Дъргън Парк — казва Гейл. — Нощта, когато ни направи мозъчните изследвания.
Той си спомня вечерята и голяма част от разговора, но сверява спомените си с тези на Гейл.
Прескачане, изпраща тя.
— Какво прескачане?
Спомняш ли си, че Джейкъб и аз говорихме за „Звездите са крайната ми цел“ от Алфред Бестър?
Джереми не се сеща. Някаква фантастика?
Научна фантастика, по навик го поправя Гейл.
Мъчи се да си спомни. Да, имаше нещо такова. Вие и двамата си падахте по научната фантастика. Но какво е това „прескачане“? Не беше ли някаква телепортация от рода на „Хайде, Скоти, прехвърли ме!“?
Гейл отнася няколко чинии до мивката и ги изплаква. После се обляга на плота и скръства ръце.
— Не — отвръща със заплашителен тон тя, както винаги, когато стане дума за религия или научна фантастика. — Не беше „Хайде, Скоти, прехвърли ме!“. Разказва се за един човек, който сам-самичък се научил да се телепортира…
Под „телепортиране“ разбираш мигновеното преместване от място на място, така ли, момиче? Обаче трябва да знаеш, че това е нещо толкова невъзможно, колкото…
— Да, да — прекъсва го Гейл. — Бестър нарекъл собствената телепортация „прескачане“… но Джейкъб и аз всъщност не говорихме за самото телепортиране, а за това как писателят учил хората да го правят сами.
Той се обляга и отпива глътка кафе. Добре, слушам те.
— Ами имали лаборатория на някакъв астероид, където няколко учени проучват въпроса дали хората могат да се прехвърлят от място на място. Оказва се, че не могат…
Не може да бъде, изпраща Джереми, добавяйки образа на ухилена котка, какво ще кажеш да върнем науката в научната фантастика, а?
— Млъквай, Джери. Както и да е, опитите са неуспешни, но тогава избухва пожар или нещо такова в една от затворените секции на лабораторията и този техник просто се телепортира… прескача на безопасно място.
Де да беше животът толкова прост. Опитва се да прикрие спомена за това как се катери по замръзналия труп, докато мис Морган идва към него с пушката и кучетата.
Гейл се съсредоточава.
— Идеята е, че повечето хора притежават способност за телепортиране, но само един на хиляда може да си служи с нея, и то само ако животът му е в голяма опасност. Учените започнали тези експерименти…