— Джейкъб… споменът за Холокоста… за семейството му…
Джереми докосва ръката й.
— Според мен се е опитал да се концентрира изцяло върху един свят, в който никога не е имало Холокост. Пистолетът не е бил просто оръдие на смъртта, а средството, с което да ускори експеримента. Връзката е вероятностна… абсолютният акт на наблюдаването на експеримента с двата процепа.
Ръката на Гейл стиска неговата. Той… прескочил ли е? Прескочил ли е на някой от другите клони? Някъде, където семейството му е все още живо и здраво?
— Не — прошепва Джереми и посочва рисунката си с треперещ пръст. — Виждаш ли, клоните никъде не се пресичат… няма начин да се прехвърлиш от единия на някой друг. Електрон А никога не може да стане Електрон В; може само да го „създаде“. Джейкъб е мъртъв.
Макар почувствувал тъгата на Гейл, той я отблъсква, тъй като му хрумва нова мисъл. За миг тя така го завладява, че се превръща в нещо като мисловен щит помежду им.
Какво? пита Гейл.
Джейкъб го е знаел, изпраща той; мислите му се нижат така бързо, че едва успява да ги оформи. Знаел е, че не може да се озове на друг клон от реалностите на Еверет… да речем в един свят, където никога не е имало Холокост… но въпреки това може и да е там.
Гейл разтърсва глава. ?????
Джереми сграбчва ръцете й. Да, момиче, може би е там. Ако концентрацията му е била пълна… всеобхватна… то в тази микросекунда, преди куршумът да е умъртвил мозъка му, той би могъл да извика на живот алтернативната действителност на Еверет. И този клон… — посочва случайно избран клон от рисунката си. — Този клон би могъл да го приеме у себе си… както и семейството му, загинало в Холокоста… и милионите други хора.
— А дъщеря му, Ребека? — тихо пита Гейл. — И втората му жена? Те бяха част от неговата… от нашата реалност, тъкмо заради Холокоста.
Главата на Джереми се замайва. Отива до мивката за чаша вода.
— Не знам — казва най-накрая. — Просто не знам. Но Джейкъб трябва да е помислил за това.
Джери, какво съзнание трябва да имаш, за да… как го каза ти?… да обхванеш цялата алтернативна действителност… Може ли някой да направи това?
Той мълчи. Макар да знае каква неприязън изпитва Гейл към религиозните метафори, той все пак решава да си послужи с такава. Може би това е смисълът на Гетсиманската градина, момиче. А може би и на Райската.
Не долавя раздразнението, с което Гейл обикновено реагира на религиозните теми. Вместо това долавя могъщо раздвижване на мисловните й пластове, породено от сблъсъка с една дълбока религиозна истина, лишена от култовите си одеяния. За пръв път през живота си Гейл изпитва мъничко от страхопочитанието на родителите си пред скритата във вселената духовна мощ.
Джери, споделя тя с мисловен шепот, приказката за Райската градина… важното там е не забраненият плод или познанието на греха, което се предполага, че символизира… а Дървото! Дървото на живота е точно като твоето дърво на вероятностите… като клоните на реалностите на Джейкъб! Мама непрекъснато ми цитираше думите на Исус: „Домът на моя баща е с много стаи…“ Безкрай светове.
Известно време не говорят и не обменят мисли. Всеки броди из мислите на другия. И на двамата им се спи, но не им се ляга още. Изгасят газената лампа и излизат на предната веранда да поседят на люлеещите се столове, да послушат мъркането на Джърнисавиен от мястото й в скута на Гейл и да погледат звездите над хълма на изток.
Очи, които аз не смея да погледна и насън
На другия ден отиват на излет на брега, като заобикалят Голямата пързалка и слизат на плажа северно от предишното място. Небето е безоблачно и синьо, времето е топло. Джърнисавиен се е събудила от обедната си дрямка и ги е изгледала сънливо и вяло, без да показва и най-малкото желание да ги придружи. Те са я оставили със заповед да пази къщата. Котката само е примигнала пренебрежително, чудейки се откъде на човеците им идват подобни налудничави идеи в главите.
След като обядват, Джереми обявява, че ще послуша съвета на майка си да изчака един час преди да влезе във водата, но Гейл му се присмива и изтичва към вълните.
— Днес водата е топла! — вика тя от брега. — Наистина!
— Как не! — промърморва той, но открива, че не му се спи. Става на крака, събува късите си панталони и тръгва към нея.
НЕ!!!
Внезапният порив на вятъра връхлита с бучене от небето, земята и морето. Той събаря Джереми в прибоя и натиска главата на Гейл под водата. Тя размахва ръце, пляска към плиткото и изпълзява на брега.