Съществувал само островът. Отвъд него се намирало смътното, неосезаемото. Истината се криела в извисяващата се канара, в докосването до пръстта, в тътена на вълните, които се разбивали в скалите. Така смятали скромните рибари, които денем хвърляли мрежите си, а вечер си бъбрели до пристанищния зид, без да помислят дори за земята отвъд водната шир. На зазоряване мъжете излизали за риба и когато мрежите им се напълнели, се връщали на острова и плъпвали по стръмните пътечки към нивите си, за да обработват земята с упорито търпение.
Къщурките им били скупчени досами водата и рядко имали повече от една-две стаи за цялото семейство. Вътре жените стояли надвесени над огъня, готвели, кърпели дрехите на мъжете си и кротко си бъбрели от зори до здрач.
Една от къщите се отличавала от другите — била построена високо на канарата и гледала надолу към заливчето. Днес е останало само мястото, а вместо къщата там се издига грозна телеграфна станция, обаче преди шейсет години това бил домът на най-личния рибар на остров Сейнт Хилда. Тук живеел Гътри със съпругата си Джейн — същински деца, предоволни един от друг, нехайни към желанието, непознаващи страданието.
По здрач Гътри заставал на канарата и съзерцавал морето. Долу, на пристанището, рибарските лодки се полюшвали, привързани към пристана за през нощта. Мъжете си бъбрели край пристанищния зид и гласовете им долитали до него, примесени с тъничките викове на децата. Малкият пристан бил хлъзгав от водните пръски, кръвта и люспите на умрели риби. От комините се виел пушек — тънички сини струи, които се усуквали и къдрели във въздуха. На прага на къщата му се показала Джейн и се озърнала за него, заслонила очите си с ръка.
— Слизай долу! — провикнала се тя. — Вечерята е готова още отпреди час. Всичко ще изстине.
Гътри размахал ръце и се обърнал, но преди това хвърлил последен поглед към хоризонта. Небето било осеяно с перести бели облаци, а морето вече не било гладко като през деня, а се диплело на ниски талази покрай пристанището. Водата заливала скалите в източния му край. До ушите на Гътри достигнало тихо бучене — морето набирало сили и хладен ветрец разрошил косата му. Той хукнал надолу към селото и се провикнал към рибарите, застанали до зида:
— Излиза източният вятър — казал им. — Не виждате ли, че небето е като рибешка опашка, а морето се е надигнало като гърбица и залива скалите? Преди полунощ ще се разрази такава буря, че ще ви издуха главите, а морето ще се разяри повече и от самия дявол. Погрижете се за лодките.
Пристанището било закътано от вятъра, но лодките въпреки това били привързани здраво за носа и за кърмата, за да не понесат без посока по водата.
След като се уверил, че всичко е подсигурено за през нощта, Гътри се покатерил по пътеката до къщата си на скалата. Навечерял се мълчаливо. Чувствал се неспокоен и превъзбуден, а притихналата къща му действала потискащо. Заел се да кърпи дупка в рибарската си мрежа, колкото да се занимава с нещо, но не успявал да се съсредоточи над работата си. Току пускал мрежата, обръщал се и се ослушвал. Струвало му се, че в мрака се разнася крясък, но всъщност не се чувало нищо, освен тихото шумолене на вятъра и грохота на вълните, разбиващи се в скалите. Гътри въздъхнал и вперил поглед в огъня, обзет от необяснима тревога и с натежало сърце.
В спалнята Джейн стояла на колене, опряла глава на прозореца, и се вслушвала в морето. Сърцето й странно туптяло, ръцете й треперели, искало й се да се измъкне от къщата, да хукне към скалите и там да усети истинската мощ на вятъра. Той щял да връхлети върху гърдите й, да отметне косата й от лицето, щяла да чуе песента му в ушите си, да помирише солта в пръските, които ще парнат устните и очите й. Обзело я желание да се разкикоти с вятъра, да се разплаче с морето, да разпери широко ръце и да се отдаде на нещо, което ще я обгърне като тъмна наметка и няма да й позволи да стои далеч сред високите треви на самотните скали. Молела се денят да настъпи не плавно, както обикновено, а неистово, слънцето да посипе жар над полето и вятърът да замете бялото разпенено море и да посее разруха. А тя да стои в очакване на брега и да усеща мокрия пясък под босите си нозе.
Чула нечии стъпки пред стаята, потръпнала леко и се извърнала от прозореца. Бил Гътри. Взрял се сериозно в нея и й наредил да пресече шума на вятъра. Двамата тихомълком се съблекли и си легнали един до друг на тясното легло, без да разменят нито дума. Той усещал топлината й, но сърцето му не било при нея. Мислите му напуснали тялото, приковано тук, до нея, и отлетели в нощта. Тя го усетила, че заминава, ала нямала нищо против. Отместила студените му ръце от себе си и се отдала на собствените си сънища, до които той нямал достъп.