А после всичко се изясни. Лейди и лорд Чичестър заминали за Кения под друго име. Прочетох цялата история в сутрешния вестник. Причината била, че лорд Чичестър получил поредния пристъп на херпес зостер и пожелал да се махне от всичко. Горкичкият — допускам, че са го замъкнали насила. Дори с белезници. В наше време се случват такива неща, и то в свободна страна. Отразява се пагубно на Консервативната партия, затова на следващите избори ще гласувам за лейбъристите. Те поне са почтени.
А междувременно пак съм сама и с разбито сърце. Раздадох се за Едуард Чичестър точно както направих и за Кенет, и какво получих? Нищо, само неблагодарност. Едва ли ще чуя за него отново — тя ще се погрижи за това. А ако получа новини, ще е най-много снимка на главата на див бик на картичка за Коледа, вместо дорест кон.
Искам да разбера следното: къде сбърках в живота си? Защо колкото и да съм мила с хората, колкото и искрено щедра да бъда, никога не получавам отплата? От началото до края поставям себе си на последно място, а щастието на другите — на първо. Въпреки това вечер си седя сама и край себе си виждам лица: на татко и на мама, на леля Мадж, на Кенет, на Едуард и дори на горкия Върнън Майлс, и израженията им не са мили, а някак изтерзани. Като че ли се мъчат да се отърват от мен. Не могат да понесат да си останат сенки. Искат да се махнат от спомените и от живота ми. Или пък аз искам да се избавя от тях? Наистина не знам. Голяма бъркотия е.
Лекарят твърди, че нервите ми са обтегнати, и ми даде шишенце със сънотворни. Държа си го до леглото. Но знаете ли, останах с впечатлението, че той е по-измъчен от мен. Вчера, когато се обадих да си запиша нов час за преглед, отсреща ми отговориха: „Съжалявам, но доктор Ярдли е в отпуск“. Не е вярно. Познах гласа му. Беше си го преправил.
Защо никак не ми върви, защо съм толкова нещастна?
Какво толкова съм сторила?
Бележки по текста
С изключение на „Прилепало“ всички разкази в този сборник са написани в самото начало на кариерата на Дафни дю Морие, през периода 1926–1932 година, макар че някои от тях са публикувани едва години по-късно.
„Източен вятър“ излиза за пръв път в американското издание на „Тетрадката на Ребека“ през 1980 г., но може да бъде открит в бележниците на Дю Морие от 1926 г. в архивите на университета в Ексетър. Разказът не е включен в британското издание на „Тетрадката на Ребека“.
„Куклата“ излиза за пръв път в „За съжаление на редактора“, сборник разкази под редакцията на Джордж Джоузеф, издаден от Майкъл Джоузеф през 1937 г. Дю Морие споменава разказа в мемоарите си „Аз като млада“, където твърди, че го е написала през 1928 година.
„А сега в името на Отца“ е първият публикуван разказ на Дафни дю Морие. Той излиза в списание „Байстендър“ през май 1929 г., непосредствено след двайсет и втория й рожден ден. На следващия месец списание „Байстендър“ публикува и разказа „Различен темперамент“.
„А писмата му охладняваха“ излиза за пръв път в Съединените щати в „Хърстс Интърнашънъл Къмбайнд уид Космополитан“ през септември 1931 г.
„Долината на щастието“ е публикуван за пръв път в „Илъстрейтед Лондон Нюс“ през 1932 година.
„Безсилие“, „Пикадили“, „Домашен котак“, „Мейзи“, „Болката отминава“ и „Уикенд“ са от сборника „Ранни разкази“, издаден във Великобритания от издателство „Тод“ през 1955 г. Разказите от този сборник преди това са публикувани по списания и журнали през периода 1927–1930 г.
„Прилепало“ се появява в американското издание на „Преломен момент“, издание на „Дабълдей“ от 1959 г. Разказът не е включен в британското издание.