В момента на най-силното трепетно униние, обаче, обстановката неочаквано започна да се подобрява.
Защото мис Лам, която бе придобила навика спокойно да се разхожда вечер, грижливо надзиравана от мис Латърли, тази вечер претърпя злополука. Една от бутилките за мляко, които бяха акуратно подредени пред тяхната врата, някак се беше прекатурила, и, когато излизаха, мис Лам стъпи върху нея, тя се търкулна под крака й и госпожицата падна…
Мис Латърли я върна вътре и хукна към телефона…
Мисис Уилърс още чакаше мъжа си без да си ляга, когато той се върна след пет часа. Тя чу приближаването на колата и когато отвори вратата, той стоеше на прага разчорлен и примигваше от светлината. Бе го виждала такъв само един-два пъти, откакто се бяха оженили и тревожно хвана ръката му.
— Чарли! Чарли, мили! Какво беше? Не е?…
— Доста съм пиян, Мили. Съжалявам. Не ми обръщай внимание — каза той.
— О, Чарли! Бебето беше ли?…
— Реакция, мила. Само реакция. Бебето е съвършено, знаеш ли. Няма нищо нередно около бебето. Абсолютно нищо. Съвършено.
— О, слава Богу! — възкликна мисис Уилърс, като го мислеше толкова горещо, колкото бе произнасяла всичките си молитви.
— Има златни очи — добави съпругът й. — Странно, но нямаме нищо против златните очи, нали?
— Не, мили, разбира се, че нямаме.
— Съвършено, с’ключение на златните очи. Съвсем нищо нередно.
Мисис Уилърс му помогна да си съблече палтото и го поведе към всекидневната. Той се отпусна в един стол и се вторачи пред себе си.
— Гггглупаво, нали? — обади се той. — Всичките тези тревоги. И сега то е съвършено. Аззззз… — внезапно избухна в сълзи и покри лицето си с ръце.
Мисис Уилърс седна на страничната облегалка на стола му и обгърна с ръка раменете му.
— Хайде, хайде, миличък. Всичко е наред, скъпи. Вече свърши. — Тя обърна лицето му към своето и го целуна.
— Можеше да бъде черно, или жълто, или зелено, или като маймуна. На рентгена това не се вижда — каза той. — ’Ко жените от Мидуич се отнесат както трябва към мис Лам, за нея в черквата трябва да има прозорче.
— Знам, миличък, знам. Но вече няма нужда да се тревожиш. Каза, че е съвършено.
Д-р Уилърс кимна енергично няколко пъти.
— Точно така. Съвършено — повтори той с поредно кимване. — С ’ключение на златните очи. В златните очи няма нищо нередно. Съвършено… Агънцата, мила моя, агънцата могат мирно да си пасат… мирно да си пасат… (lamb на английски значи агне). О, Боже, уморен съм, Мили…
След месец Гордън Зелъбай откри, че крачи по пода на чакалнята на най-добрата болница в Трейн, и се застави да спре и да седне. Смешно е да се държиш така на твоята възраст, каза си той. Много нормално за млад мъж, без съмнение, но последните няколко седмици доста брутално го бяха накарали да забележи, че вече не беше млад мъж. Чувстваше се приблизително два пъти по-стар, отколкото преди година. Въпреки това, когато една сестра колосано зашумоли в чакалнята, го намери отново да крачи из стаята.
— Момче е, мистър Зелъбай — уведоми го тя. — И имам специално нареждане от мисис Зелъбай да ви кажа, че то има носа на Зелъбай.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
ПРИВЪРШВАНЕ НА ЖЪТВАТА
През един приятен следобед в последната седмица на юли Гордън Зелъбай, излизайки от пощата, срещна малко семейно празненство, което идваше от черквата. В центъра му се намираше момиче, което носеше бебе, увито в бял вълнен шал. То изглеждаше твърде младо, за да бъде майка на бебе — едва ли бе по-голямо от гимназистка. Зелъбай засия доброжелателно към групата и в отговор получи техните усмивки, но когато отминаха, очите му проследиха детето, което носеше своето дете, малко тъжно.
Когато приближи до покритата порта на черквата, по пътеката се зададе достопочтеният Хюбърт Лийбъди.
— Я гледай, свещеника! Виждам, че още записваш новобранци — каза той.
Мистър Лийбъди го поздрави, кимна и тръгна до него.
— Но вече намаляват — отвърна той. — Само още две-три се очакват.
— И така стават сто процента?
— Много близо до тях. Трябва да призная, че едва ли очаквах това, но ми харесва тяхното усещане, че макар това и да не оправя съвсем нещата, все пак е близо до него. Радвам се, че е така. — Той замислено замълча. — Тази — продължи след малко, — малката Мери Хистън, избра името Тиодор2. Избрала го е съвсем сама, както разбрах. И трябва да кажа, че това доста ми харесва.
Зелъбай размишлява малко и кимна.