Анджей Сапковски
Кулата на лястовицата
Първа глава
— Мога да ти дам всичко, което пожелаеш — казала вълшебницата. Богатство, власт и скиптър, слава, дълъг и щастлив живот. Избирай.
— Не искам нито богатство, нито слава, власт или скиптър — отговорила вещерката. — Искам да имам кон, черен и бърз като нощен вихър. Искам да имам меч, блестящ и остър като лунен лъч. Искам да се нося в черна нощ на този черен кон из света, искам да поразявам Злото и Мрака с блестящия си меч. Това искам.
— Ще ти дам кон, черен като нощта и по-бърз от нощния вихър — обещала вълшебницата. — Ще ти дам и меч, по-ярък и по-остър от лунен лъч. Но ти искаш много, вещерке, и ще трябва и да платиш много.
— С какво? Та аз нямам нищо.
— С твоята кръв.
Всички добре знаят, че вселената, също както и животът, се движи в кръг. Кръг, върху който са отбелязани осем магически точки, образуващи годишния цикъл. Тези точки, разположени в кръга по двойки точно една срещу друга, са Imbaelk, или Поникване; Lammas, или Съзряване; Belleteyn, или Разцъфтяване; и Saovine, или Замиране. На този кръг са обозначени също така два пъти Solstycja1, или точки на Слънцестоене — зимното, наречено Midinvaerne, и Midaete, лятното. Има също така й два пъти Ekwinikcja2, или точки на Равноденствие — Birke, пролетното, и Velen, есенното. Тези дати разделят кръга на осем части — точно по същия начин се разделя годината в елфическия календар.
Акостиралите на плажовете в околностите на Яруга и Понтар хора донесли със себе си собствен календар, в основата на който било движението на луната. Този календар разделял годината на дванайсет месеца, определящи годишния цикъл на работа на земеделеца — от началото, от изработването на коловете през януари, до самия край, когато мразът сковава земята. Но въпреки че хората разделяли годината и отмервали датите по различен начин, те харесали елфическия кръг и осемте точки върху него. Заимствали от елфическия календар Имбаелк и Ламас, Саовине и Белетейн; двете слънцестоения и равноденствия станали важни празници и за хората, тържествени дати. Започнали да се открояват сред останалите дати толкова явно, колкото се откроява от останалите дървета някое, намиращо се насред ливадата.
Защото тези дати са магически.
За никого не е тайна, че по време на тези осем дни и нощи невероятно се усилва магическата аура. Никой не се учудва от магическите феномени и загадъчните явления, съпровождащи тези осем дати, и особено двукратните Еквинокции и Солтиции. Хората дотолкова вече са свикнали с тези феномени, че рядко някой се вълнува от тях.
Но тази година беше различно.
През тази година хората, както обикновено, отбелязаха есенната Еквинокция с тържествена семейна вечеря, на която на масата се слагаха колкото се може повече различни плодове от тазгодишната реколта, дори и някои да не бяха в големи количества. Така повеляваше обичаят. След като похапнаха и благодариха на Мелителе за урожая, хората отидоха да си легнат. И тогава започна ужасът.
Точно преди полунощ се разрази люта виелица, задуха ужасен вятър, в който, наред с шума от превиващи се почти до земята дървета, пращенето на стрехите и ударите на кепенците, се чуваха страховит вой и крясъци. Облаците в небето приемаха най-страховити форми, сред които най-често се повтаряха силуетите на носещи се в галоп коне и еднорози. Ураганът вилня почти час, а в настъпилата след него неочаквана тишина нощта оживя с трелите и пляскането на крилете на стотици козодои — тези тайнствени птици, които според мълвата се събират на ята над умиращи, за да пеят заупокойни песни. Този път хорът на козодоите беше толкова силен и гръмък, сякаш целият свят умираше. Козодоите пееха песента си с диви гласове, небосклонът се покриваше с облаци, остатъците от лунна светлина угасваха. Тогава заскимтя страховито и банши, предвестница на нечия скорошна и внезапна смърт, а през черното небе се понесе в галоп Дивия лов — шествие от огненооки призраци, яхнали скелетите на коне и шумно развяващи разкъсани наметала и знамена. Както и други години, Дивия лов събра своя урожай, но този път той беше толкова ужасен, какъвто хората не го бяха виждали от много години — само в Новиград повече от двайсет души изчезнаха безследно.