Двамата поздравили пристигналите любезно, учтиво и… необичайно. „Скъпи чичо“ — обърнал се Гедовиус към Радовид. „Мили чичо“ — усмихнала се Гема на Бенда. Все пак Гедовиус бил Тройденид, а Гема, както се оказало, била потомка на избягалата от Каедвен разбунтувала се Аиден, във вените на която течала кръвта на кралете от Ард Карайг.
Доказаните роднински връзки създали настроение и породили симпатии, но не помогнали при преговорите. Всъщност случилото се изобщо не приличало на преговори. „Децата“ изложили накратко исканията си. „Чичовците“ ги изслушали. И подпирали документ, който потомците им наричат „Първи ексетерски трактат“. За да го различават от сключените по-късно споразумения. Първият трактат носи още и името, съответстващо на първите думи от неговите преамбюли: Mare Liberum Apertum23.
Морето е свободно и открито. Търговията е свободна. Печалбата е свещена. Обичай търговията и печалбата на ближния си като свои собствени. Затрудняването на търговията и печалбата на някого е нарушаване на природните закони. Ковир не е ничий васал. Той е независимо, самоуправляващо се и неутрално кралство.
Никой не очаквал, че Гедовиус и Гема ще направят — макар и просто от учтивост — дори най-малката отстъпка, нещо, което би спасило честта на Радовид и Бенда. Само че те я направили. Съгласили се до края на живота си Радовид Рижия да се подписва в официалните документи с титлата крал на Ковир и Повис, а Бенда — също пожизнено — да се титулува крал на Каингорн и Малеоре.
Разбира се, с условието de non preiudicando24.
Гедовиус и Гема управлявали двайсет и пет години; с техния син Герард се прекъснала кралската линия на Тройденидите. На ковирския престол се възкачил Естерил Тисен. Основател на династията на Тисенидите.
Свързаните чрез кръвни връзки с всички световни династии крале на Ковир спазваха неотстъпно Ексетерския трактат. Никога не се намесваха в делата на съседите си. Никога не повдигаха въпроса за съвместно владичество — въпреки че неведнъж повратите в историята водеха до това, че ковирски принцове имаха достатъчно основание да се считат за законни наследници на престола на Редания, Аедирн, Каедвен, Цидарис и дори Верден или Ривия. Могъщият Ковир никога не предприемаше териториални анекси или завоевания, не изпращаше въоръжени с катапулти или балисти военни кораби в чужди териториални води. Никога не узурпираше привилегията си „да управлява морето“. Напълно му стигаше Mare Liberum Apertum, свободното и открито за търговия море. Ковир признаваше светостта на търговията и доходите.
И абсолютния, ненарушим неутралитет.
Дийкстра вдигна бобровата яка на наметалото, прикривайки врата си от вятъра и бръснещия дъжд. Огледа се, откъснат от мислите си. Водата в Големия канал му се струваше черна. В кишата и мъглата дори гордостта на Лан Ексетер — Адмиралтейството — му приличаше на казарма. Даже къщите на търговците бяха изгубили обичайния си разкошен вид — фасадите им изглеждаха още по-тесни от обичайното. „Нищо чудно и да е така, по дяволите — помисли си Дийкстра. — Ако крал Естерад е повишил данъците, хитрите собственици може и да са стеснили домовете си.“
— Отдавна ли е толкова отвратително времето тук, Ваше Превъзходителство? — попита той само за да наруши потискащата тишина.
— От средата на септември, графе — отвърна посланикът. — От пълнолунието. Зимата обещава да настъпи рано. В Талгар вече падна сняг.
— А аз си мислех — каза Дийкстра, — че в Талгар снегът въобще не се топи.
Посланикът го погледна, сякаш за да се увери, че това е шега, а не проява на невежество.
— Зимата в Талгар започва през септември и свършва през май — реши да се пошегува и той. — Останалите годишни времена са пролет и есен. Вярно, има и лято… Обикновено настъпва в първия вторник след августовското новолуние. И продължава до сряда сутринта.
Дийкстра не се засмя.
— Но дори и там — навъси се посланикът — снегът в края на октомври се смята за извънредно събитие.
Посланикът, както и голяма част от реданската аристокрация, не можеше да понася Дийкстра. Той приемаше необходимостта да посрещне супершпионина като лично оскърбление, а фактът, че Регентският съвет беше упълномощил Дийкстра, а не него да води преговорите с Ковир, беше смъртна обида за него. Противно му беше, че той, Де Руйтер, от най-славния род Де Руйтер, графове от девет поколения, беше принуден да нарича граф този грубиян и парвеню. Но тъй като беше опитен дипломат, той майсторски прикриваше своята неприязън.
Веслата се вдигаха и спускаха равномерно, лодката бързо се придвижваше по Канала. Преминаха покрай не много големия, но изящен Дворец на културата и спорта.