— Несъмнено.
— Любопитен съм колко ви трябват?
— Не много. Милион бизанти.
— Не много? — Естерад Тисен се хвана за шапката с преувеличен жест на изненада. — И ти наричаш това „не много“? Ле-ле-е-е!
— За Ваше Кралско Величество — промърмори шпионинът, — това очевидно е дребна сума…
— Дребна? — Кралят пусна шапката си и вдигна ръце към тавана. — Ле-ле-е-е! Милион бизанти било дребна сума, чу ли, Зулейка? А знаеш ли, Дийкстра, че да имаш милион и да нямаш милион, това прави два милиона? Разбирам, че двамата с Филипа Ейлхарт трескаво търсите концепция за защита от Нилфгард, но какво искате — да купите целия Нилфгард или какво?
Дийкстра не отговори.
Зулейка ожесточено бродираше. Естерад няколко минути си даваше вид, че се любува на голите нимфи на тавана.
— Ела тук — неочаквано се изправи той и махна с ръка на шпионина.
Приближиха се към огромна картина, на която беше изобразен крал Гедовиус на сив кон, показващ със скиптъра на армията си нещо, което не се беше събрало на платното — най-вероятно нужната посока. Естерад измъкна от джоба си къса позлатена пръчица, докосна с нея рамката на картината и произнесе полугласно някакво заклинание. Гедовиус и сивият кон изчезнаха и се появи релефна карта на познатия свят. Кралят докосна с пръчката едно сребърно копче в ъгъла на картината и магически промени мащаба, свеждайки видимата част на света до границите на Долината на Яруга и Четирите кралства.
— Синьото е Нилфгард — поясни той. — Червеното сте вие. Къде блееш? Гледай тук!
Дийкстра откъсна поглед от другите картини — предимно морски битки и сцени. Зачуди се коя ли от тях е вълшебен камуфлаж на другата прочута карта на Естерад — онази, която показваше военното и търговско разузнаване на Ковир: пълната мрежа от подкупени информатори и шантажирани хора, секретни сътрудници, оперативни контакти, диверсанти, наемни убийци, „спящи“ шпиони и действащи резиденти. Той знаеше, че такава картина съществува и отдавна се опитваше да се добере до нея, но безуспешно.
— Червеното сте вие — повтори Естерад Тисен. — Зле изглежда, нали?
„Зле е“ — мислено се съгласи Дийкстра. Напоследък той непрекъснато разглеждаше стратегически карти, но сега, на релефната карта на Естерад, положението изглеждаше още по-лошо. Сините квадратчета се събираха в зловещи драконови челюсти, готови всеки момент да сграбчат и да раздробят със зъби клетите червени квадратчета.
Естерад Тисен потърси нещо, което да може да използва като показалка, и най-накрая измъкна от ножницата й една изящна рапира, украсяваща най-близкия стенен килим.
— Нилфгард — започна лекцията си той, показвайки с рапирата съответното място на картата — атакува Лирия и Аедирн, използвайки за casus belli25 нападението над пограничния форт Глевицинген. Няма да изясняваме кой в действителност е нападнал Глевицинген и като кого е бил преоблечен. Безсмислени са и предположенията относно това за колко дни или часове бойните действия на Емхир са изпреварили аналогичните действия на Аедирн и Темерия. Оставям това на историците. Много повече ме интересува сегашната ситуация и това, което ще се случи утре. В настоящия момент Нилфгард се намира в Дол Ангра и Аедирн; прикрит е от буфер под формата на елфическия доминион в Дол Блатхан, граничещ с онази част от Аедирн, която крал Хенселт от Каедвен, образно казано, изтръгна от лапите на Емхир и сам опожари.
Дийкстра остави думите му без коментар.
— Моралната оценка на акцията на крал Хенселт също ще оставя на историците — продължи Естерад. — Още от пръв поглед към картата става ясно: анексирайки Северна Мархия, Хенселт е преградил пътя на Емхир към долината на Понтар. Предпазил е темерийските флангове. Както и вашите, и реданските. Трябва да му благодариш.
— Направих го — промърмори Дийкстра. — Но насаме. В Третогор посрещнахме крал Демавенд от Аедирн. А Демавенд даде доста точна морална оценка на постъпката на Хенселт. Като използваше кратки и звучни думи.
— Досещам се — кимна кралят на Ковир. — Да оставим за момент това настрана и да погледнем на юг, към река Яруга. Настъпвайки в Дол Ангра, Емхир едновременно защити фланговете си и сключи сепаратистичен договор с Фолтест от Темерия. Но когато бойните действия в Аедирн приключиха, императорът безцеремонно наруши пакта и удари Бруге и Соден. Чрез страхливи преговори Фолтест успя да си спечели две седмици мир. По-точно шестнайсет дни. А сега сме двайсет и шести октомври.
— Точно така.