— А Риенс? Ватие не се ли е срещал повече с него?
— Не ми е казвал.
Двете мълчаха дълго. Котаракът на коленете на Асире мъркаше силно.
— Госпожо Асире?
— Да, Картия?
— Още дълго ли ще трябва да играя ролята на глупавата любовница? Така ми се иска да се върна към заниманията си. Да се посветя на научната работа…
— Не много дълго — прекъсна я Асире. — Но не и твърде скоро. Дръж се, дете мое.
Кантарела въздъхна.
Разговорът им приключи и те си взеха довиждане. Асире вар Анахид пропъди котката от креслото, прочете още веднъж писмото на Фрингила Виго, която си почиваше в Тусент, и се замисли, тъй като писмото я разтревожи. Между редовете се промъкваха разни мисли, които Асире улавяше, но не разбираше. Вече минаваше полунощ, когато Асире вар Анахид, нилфгардската магьосница, включи мегаскопа и установи телекомуникационна връзка със замъка Монтекалво в Редания.
Филипа Ейлхарт беше облечена с къса нощница с тънки презрамки, а по бузите й и в цепката на деколтето й се виждаха следи от червило. Асире с огромни усилия успя да сдържи гримасата си на отвращение. „Никога няма да мога да го разбера — помисли си тя. — А и не искам да го разбирам“.
— Можем ли да говорим спокойно?
Филипа направи широк жест с ръка, обвивайки се с магическа сфера.
— Вече можем.
— Имам сведения — сухо започна Асире. — Сами по себе си не представляват нищо сензационно, за това говорят и жените, докато перат. Все пак…
— На този етап — каза Естерад Тисен, гледайки картата, — Редания може да събере пет хиляди редови бойци, от тях четири хиляди — тежка кавалерия. Приблизително, разбира се.
Дийкстра кимна. Цифрите бяха абсолютно точни.
— Демавенд и Меве имаха подобна армия. Емхир я разгроми за двайсет и шест дни. Същото ще се случи и с войските на Редания и Темерия, ако не ги подсилите. Поддържам идеята ви, Дийкстра, твоята и на Филипа Ейлхарт. Имате нужда от войска. Необходима ви е бойна, добре обучена и отлично екипирана конница. И искате да се сдобиете с такава конница за някакви си милион бизанта.
Шпионинът потвърди с поклащане на глава, че няма нищо против тези сметки.
— Само че несъмнено ти е известно — сухо продължи кралят, — че Ковир винаги е бил, е и ще бъде неутрален. С нилфгардската империя ни свързва договор, подписан още от дядо ми, Естерил Тисен, и от император Фергус вар Емрейс. Алинея от този договор забранява на Ковир да подкрепя враговете на Нилфгард с военна сила. Или с пари за военни цели.
— Когато Емхир вар Емрейс задуши Темерия и Редания — изкашля се Дийкстра, — ще обърне погледа си на север. Емхир никога няма да се засити. Може да се окаже, че вашият договор не струва пукната пара. Само преди няколко минути говорехме за Фолтест от Темерия, който, договаряйки се с Нилфгард, успя да си купи само шестнайсет дни мир…
— О, драги мой — махна пренебрежително с ръка Естерад, — това не е никакъв аргумент. Договорите за мир са като брачните договори — не ги сключват с мисълта за измяна, а дори и да ги сключат, не подозират в измяна отсрещната страна. На който това не му харесва, да не се жени. Ако не искаш да станеш рогоносец, не се жени, но съгласи се, че страхът от рогата е обидно и доста смешно оправдание за безбрачието. А рогата в семейния живот не бива да стават тема за разсъждения от рода на „какво би станало, ако…“. Докато не пораснат рогата, няма какво да се обсъжда… Като стана въпрос за рога: как се чувства съпругът на прелестната Мари, маркиз Де Мерсей, реданският министър на финансите?
— Разполагате с достойни за завиждане информатори, Ваше Кралско Величество — вдървено се поклони Дийкстра.
— Така е — съгласи се кралят. — Ще се изненадаш, като разбереш колко са и колко са добри. Но и ти не трябва да се срамуваш от своите. Онези, които имаш в кралските ми дворове, тук и в Понт Ванис. Давам ти дума, че всеки един от тях е достоен за най-висша похвала.
Дийкстра дори не мигна.
— Емхир вар Емрейс също има някои способни и добре внедрени агенти — каза Естерад, гледайки нимфите на тавана. — Затова повтарям: държавните интереси на Ковир са неутралитетът и принципът pacta sunt servanda26. Ковир не нарушава сключените договори. Ковир не нарушава договори дори за да изпревари нарушаването на договора от отсрещната страна.
— Ще се осмеля да отбележа — каза Дийкстра, — че Редания не предлага на Ковир да нарушава договори. Редания няма никакво намерение да сключва съюз или да получи военна помощ от Ковир срещу Нилфгард. Редания просто иска… да вземе назаем една малка сума, която после ще върне…