— Устройство, подобно на прочутото ви кристално кълбо?
— Много по-сложно. Кълбото се свързва само с друго кълбо. Дори местната банка на джуджетата има такова кълбо, за да се свързва с централната банка. Мегаскопът има много по-големи възможности… Впрочем, няма нужда да ти обяснявам. Така или иначе, без диаманта няма да се получи. Е, да си вземем довиждане…
— Не бързай толкова…
Сигрдрифа стана, мина през нефа и се спря пред олтара и статуята на Модрон Фрея.
— Богинята покровителства и гадателките, ясновидките, телепатките — каза тя. — Символ на това са нейните свещени животни: котаракът, който вижда и чува скритото, и соколът, който вижда отвисоко. Символ на това е и скъпоценността на богинята — Брисингамен, огърлицата на ясновидството. Защо да се правят разни всевиждащи и всечуващи прибори, Йенефер? Не е ли по-просто да се обърнеш за помощ към богинята?
В последния момент Йенефер се сдържа да не изругае. Все пак това си беше култово място.
— Време е за вечерната молитва — продължи Сигрдрифа. — Заедно с останалите жрици ще се посветя на медитация. Ще моля богинята да помогне на Цири. Тя е идвала безброй пъти в храма, неведнъж е виждала Брисингамен на шията на Великата майка. Пожертвай още час-два от безценното си време, Йенефер. Остани тук, с нас, по време на молитвата. Поддържай ме в молитвите ми. Поддържай ме с мисъл и присъствие.
— Сигрдрифа…
— Моля те. Направи го заради мен. И заради Цири.
Скъпоценност. Брисингамен. На шията на богинята.
Йенефер потисна прозявката си.
„Поне да имаше някакво пеене — помисли си тя, — някакви заклинания, някакви мистерии… Някакъв мистичен фолклор… Нямаше да е толкова отегчително и толкова да ми се спи. Но те просто стоят на колене, навели глави. Неподвижни, безмълвни…
А ако поискат, могат да използват силата не по-зле от нас, магьосниците. И досега остава загадка как успяват да го направят. Никаква подготовка, никакво обучение, никакви занятия… Само медитация и молитва. Вдъхновение? Някаква разновидност на самохипнозата? Така твърдеше Тисая де Врие… Те черпят енергия несъзнателно, в транс, и по време на транса придобиват способността да преобразуват, което ние постигаме чрез нашите заклинания. Трансформират енергията, приемайки това като дар и милосърдие от божеството. Вярата им дава сила.
Защо на нас, магьосничките, подобни неща не ни се удават?
Ами ако се опитам? Да се възползвам от атмосферата и аурата на това място? Нали сама мога да изпадна в транс… Дори и като гледам този диамант… Брисингамен… Да поразмишлявам усилено върху това каква изумителна роля щеше да изпълнява в моя мегаскоп…
Брисингамен… Той гори като утринна звезда там, в мрака, сред дима на кандилата и пукащите свещи…“
— Йенефер!
Тя вдигна глава.
В храма беше тъмно. Миришеше силно на дим.
— Заспах ли? Извинявай…
— Няма за какво да се извиняваш. Ела с мен.
Нощното небе над главите им излъчваше пулсираща, сменяща се като в калейдоскоп светлина. Полярното сияние? Йенефер разтри очи, поразена от видяното. Aurora borealis27? През август?
— Какво си готова да пожертваш, Йенефер?
— Не разбрах.
— Готова ли си да пожертваш себе си? Своята безценна магия?
— Сигрдрифа — ядосано отвърна тя, — не изпробвай вдъхновените си номера върху мен. Аз съм на деветдесет и четири години. Но приеми това като тайна на изповедта. Разкривам ти го само за да разбереш, че не бива да се отнасяш към мен като към дете.
— Не отговори на въпроса ми.
— Нямам и намерение. Заради този мистицизъм, който не приемам. По време на вашите молитви заспах. Измориха ме. Защото не вярвам в твоята богиня.
Сигрдрифа се обърна, а Йенефер неволно си пое дълбоко дъх.
— Няма да кажа, че мнението ти ме ласкае — изрече жената с очи, пълни с разтопено злато. — Но нима неверието ти ще промени нещо?
Единственото, което Йенефер можеше да направи, беше да въздъхне.
— Ще дойде време — каза златооката жена, — когато абсолютно никой, дори и децата, няма да вярва в магьосниците. Това ти го казвам преднамерено злобно. Като един вид реванш. Да вървим.
— Не. — Йенефер най-накрая успя да успокои дишането си. — Не! Никъде няма да ходя! Стига толкова! Това е заговор или хипноза. Илюзия! Транс! Имам изработени защитни механизми… Мога да разпръсна всичко това с едно-единствено заклинание, ето така! О, по дяволите…
Златооката жена се приближи. Диамантът в огърлицата гореше като утринна звезда.
— Вашата реч постепенно ще престане да служи за взаимно разбиране — каза тя. — Тя се превръща в изкуство заради самото изкуство — колкото по-неразбираема става, толкова по-дълбока и мъдра е. Предпочитам ви такива, каквито бяхте, когато не можехте да казвате нищо освен: „Еее“ и „Гу-гу“. Да вървим.