— Това ли? — Висогота се вгледа в изплъзналата се страница. — Сцена от легендата за Хеймдал. Героят Хеймдал висял девет дни и девет нощи на Световния ясен, за да може чрез болка и самоотверженост да придобие знание и сила.
— На мен няколко нощи ми се присънваше нещо такова — потърка чело Цири. — Човек, който виси на дърво…
— Гравюрата излетя от ето тази книга. Ако искаш, можеш да я разгледаш. Но сега по-важното е… А, ето, намерих я. „Странствания по пътища и вълшебни места“ на Буйвид Бекуйзен, книга, смятана от мнозина за апокрифна…
— Тоест пълна с глупости?
— Повече или по-малко. Но имаше и такива, които я оценяваха… Ето, послушай… По дяволите, колко е тъмно тук…
— Светлината е напълно достатъчна, просто зрението ти отслабва с възрастта — каза Цири с характерната за младостта безпощадна жестокост. — Дай да си го прочета. Откъде?
— Оттук. — Посочи той с костеливия си показалец. — Чети на глас.
— На много странен език е писал този твой Буйвид. Ако не греша, Асенгард е бил някакъв замък. А що за област е това „Стоезерие“? Никога не съм чувала за нея. А какво е трифолиум?
— Детелина. А за Асенгард и Стоезерието ще ти разкажа после, когато свършиш с четенето.
Едва елфът Авалак’х изрече тези думи, и изпод повърхността на езерото изскочиха малки черни птички, които цяла зима се бяха крили от студа на дъното на бездната. Защото, както учените хора знаят, лястовиците не летят както останалите птици в топлите страни и не се завръщат на пролет; те се струпват на големи купища и се гмуркат под водата и едва напролет de profundis29 излизат. Тези птици са символ не само на пролетта и на надеждата, но и на чистотата, защото никога не се спускат на земята и нямат никакъв досег със земната мръсотия.
Но да се върнем към нашето езеро: като че ли кръжащите птички с крилете си разкъсаха мъглата, защото tandem30 неочаквано изникна толкова прекрасна магьосническа кула, че всички възкликнахме смаяно в един глас, понеже тази кула сякаш беше като изтъкана от пара; стоеше върху мъглата като върху fundamentum31, а на върха й блестеше магьосническа aurora borealis. Явно тази кула беше построена чрез могъщо магьосническо изкуство, отвъд човешките разбирания.
Елфът Авалак’х забеляза възхищението ни и каза: „Това е Tor Zireael, Кулата на лястовицата. Портата на световете и Вратата на времето. Насладете се на гледката, човеци, защото тя не се показва винаги й пред всеки.“
Попитахме дали можем да се приближим и да хвърлим поглед отблизо на тази Кула или да я докоснем propria manu32, а Авалак’х се разсмя и каза: „Tor Zireael за вас е като видение, а видението не може да се докосне. И добре, че е така, защото Кулата служи само на Просветените и на отделни Избрани, за които Вратата на времето е врата на надеждата и възраждането. А за непросветените е врата на кошмарите.“
Едва той изрече тези думи, и отново се спусна мъгла и скри от очите ни тази вълшебна гледка…
— Страната Стоезерие — обясни Висогота — сега се нарича Мил Трахта. Това е доста обширен, прорязван от река Йелена езерен край в южната част на Метина, близо до границата с Назаир и Маг Турга. Буйвид Бекуйзен пише, че са тръгнали към езерото от юг, откъм Асенгард… Днес Асенгард вече не съществува, останали са само развалини, най-близкият град е Нойнройт. Буйвид изброил шестстотин стаяния от Асенгард. Използвали са се различни стойности на мерната единица стаяние, но в случая ще приемем най-популярната стойност, според която шестстотин стаяния са около петдесет мили. Измерени са на юг от Асенгард, който се намира на около триста и петдесет мили от нас, тоест от Переплут. Значи от нас до Кулата на лястовицата има около триста мили. С твоята Келпи ще ги изминеш за две седмици, естествено през пролетта. Не сега, когато след някой и друг ден ще скове студ.
— От Асенгард, за който съм чела — промърмори Цири, замислено мръщейки нос, — са останали само руини. Със собствените си очи съм виждала елфическия град Шеравед в Каедвен, била съм там. Да речем, че от твоята Кула на лястовицата са останали само камъни, и то по-големите, защото малките сигурно вече са се натрошили. Ако там е имало портал…
— Tor Zireael е била вълшебна кула. Не всеки е можел да я види. А телепорталите по принцип са си невидими.
— Така е — съгласи се тя и се замисли. — Онзи на Танед не се виждаше. Той се отвори изведнъж на голата стена… Впрочем, направи го точно навреме, защото магьосникът, който ме гонеше, вече беше съвсем близко… Чувах стъпките му. И тогава се появи порталът.