Кукумявката измъкна от джоба си парцалче и шишенце с парфюм. Обилно напои парцалчето и го сложи на носа си. Парфюмът ухаеше приятно на мускус, но на Кена й се гадеше.
— Желязото, господин Бригден.
— Следя ви по заповед на Вилгефорц! — изкрещя Риенс. — Заради момичето е! Следейки отряда ви, се надявах да ви изпреваря и да се добера преди вас до този ловец на глави! Трябваше да опитам да му отнема момичето! От него, не от вас! Защото вие се каните да я убиете, а Вилгефорц я иска жива! Какво още искате да знаете? Ще ви кажа. Всичко ще ви кажа!
— Хей, хей! — възкликна Кукумявката. — Не толкова бързо, Риенс, че главата може да ме заболи от този шум и изобилието от информация. Господа, представяте ли си какво ще стане, когато го препечем? Ще ни надуе главите!
Крийл и Силифант се разсмяха гръмко. Кена и Нератин Цека не се присъединиха към веселбата. Не се присъедини и Берт Бригден, който в този момент критично оглеждаше извадения от огъня прът. Желязото беше толкова нажежено, че не приличаше на желязо, а на пълна с течен огън стъклена тръба.
Риенс го видя и пискливо закрещя:
— Знам как да намерите ловеца и момичето! Знам, знам! Ще ви кажа!
— Естествено, че ще ни кажеш.
Кена, която продължаваше да чете мислите му, се намръщи, поемайки вълните от отчаян, безсилен гняв. В мозъка на Риенс нещо отново се скъса, поредната преграда. „От страх той ще си каже всичко — помисли си Кена, — всичко, което смяташе да крие до края, като коз, асо, с което да може да бие всички останали аса по време на последното, решаващо разиграване при най-високите залози. Сега, заради обикновения отвратителен страх от болката, той ще пропилее това асо.“
В този миг в главата й нещо изщрака, тя почувства огън в слепоочията си, последван от неочакван студ.
Сега вече знаеше скритата мисъл на Риенс.
„О, богове — помисли си. — В какво се забърках…“
— Ще кажа — извика магьосникът, изчервявайки се и впивайки изцъклени очи в лицето на коронера. — Ще ви кажа нещо наистина важно! Скелен! Ватие де Ридо…
Кена изведнъж чу друга, чужда мисъл. Видя как Нератин Цека се придвижва към вратата, сложил ръка на дръжката на кинжала си.
Зазвънтяха шпаги, в стаята влетя Бореас Мун.
— Господин коронер! Побързайте, господин коронер! Те пристигнаха… Няма да повярвате кой!
С един жест Стефан спря Бригден, който вече поднасяше желязото към петите на шпионина.
— Трябва да играеш в лотарията, Риенс — каза коронерът, поглеждайки през прозореца. — През живота си не съм виждал на някой да му върви толкова много!
През прозореца се виждаше тълпа, а в центъра на тълпата — двама конници. От пръв поглед Кена разбра кои са те. Знаеше кой е слабият мъж с белите рибешки очи, възседнал едър дорест кон. И кое е момичето с пепеляворуси коси върху прекрасната врана кобила. Ръцете на момичето бяха вързани, около врата й имаше нашийник. Подпухналите й устни бяха насинени.
Висогота се върна в колибата в отвратително настроение — потиснат, мълчалив, дори ядосан. Това беше резултат от разговора със селянина, който беше дошъл с лодка да вземе кожи. Може би за последен път преди пролетта, беше казал селянинът. Времето се разваля все повече с всеки изминал ден. Лапавицата и вятърът са такива, че да те е страх да влезеш във водата. Сутрин локвите са покрити с лед, току-виж и сняг може да завали всеки момент, а след него — студове, скоро и реката ще замръзне, тогава прибирай лодката в плевника и вади шейната. Но из Переплут, нали знаеш, с шейна не става…
Селянинът беше прав. Надвечер се струпаха облаци, от тъмносиньото небе се посипаха бели парцали. Поривистият вятър пречупи сухите тръстики и разпени водната повърхност. Стана пронизващо, осезаемо студено.
„Вдругиден — помисли си Висогота, — е празникът Саовине. По елфическия календар след три дни е Нова година. По човешкия трябва да почакаме още два месеца.“
Келпи, враната кобила на Цири, тропаше и пръхтеше в обора.
Когато влезе в колибата, завари Цири да рови в един сандък. Той й позволяваше това, дори го одобряваше. Първо, това беше съвсем ново занимание след язденето на Келпи и прелистването на книгите. Второ, в сандъците имаше много вещи на дъщеря му, а момичето се нуждаеше от топли дрехи. Няколко пъти смени дрехи, тъй като в студа и влагата бяха необходими дълги дни, преди изпраните парцали да изсъхнат изцяло.
Цири избираше, мереше, отхвърляше, заделяше настрани. Висогота седна на масата, изяде два сварени картофа и оглозга едно пилешко крилце. Мълчеше.