Вампирът погледна сериозно към вещера.
— Моята безкрайна мъдрост ми подсказва — рече той, — че най-подходящата за един вещер посока е най-подходяща и за нас.
И ние поехме на юг, към Склоновете — местността, лежаща в подножието на планината Амел. Тръгнахме с голям кортеж, който включваше всичко: млади девойки, пчелари, трапери, жени, деца, млади девойки, домашен добитък, покъщнина, млади девойки. И адски много мед. Всичко лепнеше от този мед, дори девойките.
Таборът се придвижваше със скоростта на пешеходците и талигите, но общо взето, това не намаляваше темпото, защото ние не се лутахме, а вървяхме право напред — пчеларите познаваха пътя, пътечките и проходите между езерата. Тези познания ни идваха добре, защото започна да ръми и неочаквано цялото проклето Заречие потъна в гъста като сметана мъгла. Без пчеларите сигурно щяхме да се заблудим, дори да затънем някъде в блатата. Освен това не ни се налагаше да губим време и сили в приготвянето на храна — хранеха ни три пъти на ден, обилно, макар и не съвсем изискано. И дори ни разрешаваха след ядене да полежим няколко минути по гръб.
Накратко казано, всичко беше превъзходно. Дори вечно намусеният и мърморещ вещер започна по-често да се усмихва и да се радва на живота, защото беше изчислил, че на ден изминаваме по петнайсет мили, а от момента, в който напуснахме Брокилон, не ни се беше удало нито веднъж да направим подобно нещо. За вещера нямаше никаква работа, защото макар и Гнилото мочурище да беше толкова гнило, че човек едва ли можеше да си представи нещо по-прогнило, ние не срещнахме никакви чудовища. Е, нощем се чуваше вой на привидения, пригласяха им горски оплаквачки и в тресавището блещукаха блатни огньове. Общо взето, нищо сензационно.
Наистина, донякъде ни безпокоеше това, че отново се движехме в случайно избрана посока и отново бяхме без точно определена цел. Но както правилно се изрази вампирът Регис, по-добре да се движим напред без точно определена цел, отколкото да стоим на място без цел или да се връщаме назад без цел.
— Лютиче! Привържи си по-добре този твой тубус! Ще бъде наистина жалко, ако половин век поезия се изтръгне и се изгуби сред папратите.
— Не се притеснявай! Няма да се изгуби! Няма да й позволя да се изтръгне. И на всеки, на който му хрумне да ми изтръгне тубуса, ще му се наложи да мине през трупа ми. Мога ли да те попитам, Гералт, каква е причината за този твой бисерен смях? Нека да отгатна… Вроден кретенизъм?
Случи се така, че група археолози от университета в Кастел Граупиан, които извършваха разкопки в Боклер, откриха под пласт дървени въглища, подсказващи за разбушувал се някога гигантски пожар, още по-древен пласт, датиращ от XIII век. В него разкопаха каверна, образувана от остатъците на стени от втвърдена глина и вар, а в нея, за огромна изненада на учените — два прекрасно запазени скелета, женски и мъжки. Край скелетите — освен оръжия и малко на брой дребни артефакти — лежеше дълъг трийсетцалов тубус, изработен от втвърдена кожа. Върху кожата беше отпечатан герб с избелели цветове, изобразяващ лъвове и ромбове. Ръководителят на експедицията, професор Шлиман, голям специалист по сфрагистика13 на Тъмните векове, идентифицира герба като знака на Ривия, древно кралство с неустановено местоположение.
Възторгът на археолозите достигна връхната си точка, тъй като в подобни тубуси през Тъмните векове са съхранявали ръкописи, а тежестта на контейнера предполагаше, че във вътрешността му има много хартии или пергаменти. Отличното състояние на тубуса даваше надежди, че документите ще могат да се прочетат и ще хвърлят светлина върху потъналото в мрак минало. Очакваше се вековете да заговорят! Това беше невероятен късмет, победа на науката, която не биваше да се проваля. Предвидливо извикаха лингвисти и познавачи на мъртвите езици, както и специалисти, умеещи да отварят тубуси, без да повреждат съдържанието им.
Междувременно сред екипа на професор Шлиман се разпространиха слухове за „съкровището“. Получи се така, че тези слухове достигнаха до ушите на три наети за разкопките лица, известни под имената Здиб, Кап и Камил Ронщетер. Убедени, че тубусът е буквално натъпкан със злато и скъпоценности, тримата копачи откраднаха артефакта през нощта и избягаха с него в гората. Там запалиха малък огън и насядаха около него.
13
Сфрагистика, или сигилография — клон от археологията, изучаващ печатите на средновековните владетели, градовете и др. — Б.пр.